Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Филип отново се изсмя саркастично:
— Да-а-а, разплакваше се, защото не можеше да го има. Той искаше да притежава красотата. Искаше я за себе си. Жени, картини, каквото и да е. Ако беше красиво, той го пожелаваше.
— Доста си рязък — прекъсна го Том. — Няма нищо лошо в това, да обичаш красотата. Светът може да бъде и много грозно място. Той обичаше изкуството заради самото себе си, а не защото е модно или защото му носи пари.
— Никога не е живял по общоприетите правила — каза Върнън. — Беше скептик. Не маршируваше под ритъма на чужд барабан.
Филип махна с ръка:
— Не марширувал под ритъма на чужд барабан? Не, Върнън, той фрасваше барабанчика по главата, вземаше му барабана и сам водеше парада. Това беше неговият номер в живота.
— Какво правехте заедно?
— Обичаше да ни води на къмпинг — каза Върнън.
Филип се протегна назад и се засмя дрезгаво:
— Ужасни летувания на палатки с дъжд и комари, по време на които направо оскотявахме от домакинска работа.
— Аз улових първата си риба на едно от тези летувания — каза Върнън.
— И аз — въздъхна Том.
— Летуване на палатки? Какво е това?
Но дискусията се оказа твърде сложна за Борабей.
— Татко имаше нужда да избяга далеч от цивилизацията, да опрости съществуванието си. Беше достатъчно сложно устроен и търсеше простота около себе си, затова обичаше да ходи за риба. Обичаше да лови риба с муха.
Филип се присмя:
— Риболовът, след Светото Причастие, е може би най-тъпото нещо, познато на човека.
— Тази забележка е обидна — каза Том, — дори за теб.
— Стига, Том! Не ми казвай на тези си години, че приемаш всичките тези глупости. Както и залитанията на Върнън. Откъде дойде внезапната ви религиозност? Най-малкото татко беше атеист. Тук има нещо интересно за теб, Борабей: татко е роден католик, но е станал здравомислещ, уравновесен, неумолим атеист.
Върнън каза:
— На света има много повече неща от твоите костюми на Армани, Филип.
— Истина е — съгласи се Филип, — има и на Ралф Лорен.
— Чакайте! — извика Борабей. — Всички говорите едновременно. Аз не разбирам.
— Ти ни накара с твоя въпрос — каза Филип, смеейки се. — Ще ни питаш ли още нещо?
— Да. Какви синове бяхте вие?
Усмивката на Филип помръкна. Откъм джунглата, отвъд светлината на огъня, се носеха шушнещи звуци.
— Не съм съвсем сигурен какво всъщност имаш предвид — каза Том.
Борабей се усмихна:
— Казахте ми как се е държал татко към вас. Сега ми кажете вие какви синове бяхте.
— Бяхме добри синове — каза Върнън. — Опитвахме се да се справяме с програмата. Правехме всичко, каквото той искаше. Следвахме неговите правила, изнасяхме пред него музикални концерти всяка събота, ходехме на всичките си уроци и се опитвахме да печелим, когато участвахме в състезания. Е, невинаги успявахме, може би, но се опитвахме.
— Правели сте това, което ви е карал, но какво друго сте правили, което той не ви е карал? Помагахте ли му, когато ходеше на лов? Помагахте ли му да поправи покрива на къщата подир буря? Правили ли сте кану заедно с него? Помагахте ли му, когато се разболя?
Том внезапно доби чувството, че е изправен на съд от Борабей. Сигурно към това се бе стремил през цялото време. Запита се дали Максуел Бродбент бе разговарял за това с най-големия си син през последния месец от живота си.
Филип каза:
— Татко наемаше хора да правят всичките тези неща. Имаше градинар, готвач, жена, която чистеше, майстори, които да оправят покрива. Медицинска сестра, която да се грижи за него. В Америка можеш да купиш всичко, от което имаш нужда.
— Не това има предвид той — каза Върнън. — Пита какво сме направили за татко, когато е бил болен?
Том усети, че се изчервява.
— Когато се разболя от рак, какво направихте тогава? Отидохте ли при него в къщата му? Останахте ли с него?
— Борабей — произнесе Филип остро, — би било напълно безполезно да се натрапваме на стария човек. Той сам не би го искал.
— И затова позволихте на чужди хора да се грижат за него, когато се разболя?
— Нямам намерение да стоя да ме поучаваш ти, или някой друг, какви са задълженията ми като син! — извика Филип.
— Не те поучавам. Просто ти задавам въпрос.
— Отговорът е „да“. Наехме чужди хора да се грижат за татко. Той направи живота ни ужасен, докато растяхме, и нямахме търпение да избягаме от него. Така става, като си лош баща — синовете ти те изоставят. Бягат, отлитат. Нямат търпение да се отърват от теб.
Борабей се изправи:
— Той е ваш баща, добър или лош. Хранил ви е, защитавал ви е, отгледал ви е. Направил ви е.