Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Прекараха нощта в един стар лагер на Тара, полукръг от заслони, покрити с палмови листа, потънали сред буйната зеленина. Борабей нагази сред високата до кръста трева, прорязвайки с мачетето си пътека към най-запазената група от колиби. Том чу острия звук на мачетето, тежките стъпки и някаква ругатня първо в една малка колиба, а после и в друга. След което Борабей се появи с малка, гърчеща се змия, набодена на върха на мачетето, която той изхвърли към гората.
— Колибите вече са чисти. Влезте, сложете хамаците, починете си. Аз ще направя вечеря.
Том погледна Сали. Той имаше чувството, че сърцето му бие толкова силно, че и другите го чуват. Без да разменят и дума, двамата вече знаеха какво ще направят.
Влязоха в по-малката колиба. Вътре беше топло и миришеше на суха трева. През дупчиците между палмовите листа на покрива проникваха слънчеви лъчи, изпъстряйки вътрешността с трепкащи петна мека следобедна светлина. Том закачи хамака си, Сали правеше същото. Сякаш някой бе хвърлил шепа златни монети в косите й — искряха при всяко нейно движение. Когато всичко бе направено, Том пристъпи към нея и взе ръката й. Тя трепереше леко. Той я придърпа към себе си, зарови пръсти в косата й и я целуна по устните. Тя се притисна към него и отвърна на целувката му. Устните й се отвориха и той я зацелува неудържимо по брадичката, по бузите, по шията. После устните му се преместиха върху копчетата на ризата й, разкопчавайки ги едно по едно, слизайки все по-надолу. Освободи гърдите й с едно движение и зарови лице в тях, вдъхвайки аромата й. Плъзна се по гладкия, плосък корем и ръцете му достигнаха тънката материя на бикините й. Сали се извърна с рязко движение и те се смъкнаха. Стисна я отзад и продължи да я целува бурно, чувайки сякаш някъде отдалеч накъсаното й дишане, сладката болка от впитите в гърба му пръсти, тръпнещото тяло, което го предизвикваше, приканваше и обещаваше.
Тя го съблече нетърпеливо и двамата се отпуснаха в топлата тъмнина и се любиха, докато слънцето залезе и дребните златни монети на светлината станаха червени и изчезнаха, когато слънцето потъна зад дърветата, оставяйки колибата в притихнала тъмнина.
54.
Събудиха се от бодрия глас на Борабей. Нощта бе паднала и въздухът бе по-хладен, в колибата проникваше миризмата на печено месо.
— Вечеря!
Том и Сали се облякоха и излязоха. Небето бе осеяно със звезди, Млечният път се извиваше като река от светлина над главите им. Том никога не бе виждал толкова черна нощ, с толкова ярък Млечен път.
Борабей седеше край огъня и въртеше шиш кебап, като едновременно с това пробиваше дупки в една суха кратуна. В единия й край издълба жлеб, приближи я към устните си и духна. От нея излезе сладък, нисък звук, последван от други. Той спря и се усмихна.
— Кой иска да слуша музика?
Той засвири и блуждаещите звуци се обединиха в красива мелодия. Джунглата утихна, чистите звуци се лееха, забързваха, сякаш се догонват, издигаха се и падаха като планински поток. Имаше моменти на тишина, когато последните тонове сякаш увисваха във въздуха около тях и след това звукът се завръщаше и ги заливаше. Мелодията завърши с ниски, призрачни звуци като стенания на вятър в пещера.
Когато Борабей завърши никой не проговори. Постепенно шумовете на джунглата започнаха да навлизат в пространството, освободено от музиката.
— Красиво — прошепна Сали.
— Сигурно си наследил тази си дарба от майка си. — Татко имаше ламаринени уши.
— Да, майка ми пееше много хубаво.
— Щастливец си — каза Върнън. — Ние слабо познаваме майките си.
— Нямате ли една и съща майка?
— Не. Майките и на трима ни са различни. Татко ни отгледа сам.
Очите на Борабей се разшириха.
— Не разбирам.
— Когато има развод… — Том спря. — Ами, понякога единият родител взема децата и другият изчезва.
Борабей поклати глава.
— Това е много странно. На мен ми се искаше да имам баща.
Той завъртя шиш кебапа.
— Кажете ми какво е да растеш с баща.
Филип се изсмя дрезгаво:
— Мили боже, откъде да започна? Когато бях хлапе си мислех, че той е ужасяващ.
Върнън го прекъсна:
— Той обичаше красивото. Толкова много, че понякога се разплакваше пред красива картина или статуя.