Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
— Майк?
— Какво?
— Омитай се оттук.
Скиба изгаси осветлението, изключи телефоните и изчака да се стъмни. На бюрото му имаше само три неща: малкото пластмасово шишенце с таблетки, шейсетгодишния „Макалан“ и една чиста стъклена чаша.
Беше време за голямото плуване.
56.
На следващата сутрин тръгнаха от изоставеното селище на Тара и скоро бяха в полите на Сиера Азул. Пътеката започна да се издига, минаваше през гори и ливади, покрай оставени на угар ниви, обрасли с бурени. Тук-там, скрита в дъждовната гора, се виждаше по някоя рухнала сламена колиба.
Навлязоха в дълбока, хладна гора. Борабей внезапно настоя да се движи отпред и в противоположност на обичайните си тихи стъпки, започна да се движи шумно, да шиба растенията, да спира често „за почивка“, което приличаше повече на разузнаване, според Том. Нещо го караше да се чувства неспокоен.
Когато стигнаха до малко сечище, индианецът спря:
— Обяд! — извика той и започна да пее силно, докато разопаковаше вързопчетата от палмови листа.
— Но ние обядвахме преди два часа — възрази Върнън.
— Ще обядваме отново! — Индианецът смъкна от рамото си лъка и стрелите, и Том забеляза, че ги оставя на известно разстояние от себе си.
Сали седна до Том.
— Нещо става.
Борабей помогна на останалите да смъкнат раниците си и ги остави в отсрещния край на сечището, заедно с лъка и стрелите. После се приближи до Сали, преметна ръка през рамото й и я придърпа близо до себе си:
— Дай ми оръжието, Сали — произнесе той тихо.
Тя смъкна пушката. Борабей взе всичките мачете.
— Какво става? — попита Върнън.
— Нищо, нищо, ще си починем. — Той заобиколи някакви сухи банани. — Гладни ли сте, братя? Много хубави банани!
— Не ги обичам тези — намръщи се Филип.
Върнън, забравил внезапно за напрежението, изтича до сухите плодове.
— Вкусни са! — извика той с пълна уста — Би трябвало всеки ден да правим по два обяда.
— Много добре! Два обяда! Отлична идея! — засмя се гръмогласно Борабей.
И то се случи. Без никакъв шум или каквото и да е движение, Том внезапно осъзна, че са заобиколени от всички страни от мъже с лъкове, опънати до отказ и стотина стрели с каменни връхчета, които се целеха в тях.
Върнън извика и падна на земята, заобиколен мигновено от брадясали, възбудени мъже с петдесет стрели, насочени към гърлото и гърдите му.
— Не мърдай! — извика Борабей. Той се обърна и заговори бързо с мъжете. Лъковете бавно започнаха да се отпускат и мъжете отстъпиха назад. Борабей продължи да говори, вече по-бавно, с по-нисък тон. Най-после непознатите направиха още крачка назад и смъкнаха стрелите.
— Стани — каза Борабей. — Не се усмихвай. Не размахвай ръце. Гледай всекиго в очите. Не се усмихвай.
Той направи каквото му бе казано.
— Вземете багажа си и оръжието, както и ножовете. Не показвайте, че сте уплашени. Направете ядосана физиономия, но не казвайте нищо. Една усмивка — и сте мъртви.
Изпълниха заповедите на Борабей. За миг настана суматоха и лъковете се вдигнаха, докато Том вземаше мачетето си, но когато го запаса в колана си, те като по команда се сведоха. Следвайки инструкциите на Борабей, Том изгледа най-близко стоящите войници със зъл поглед, но когато те му отвърнаха със свирепи погледи, той усети, че коленете му омекват.
Сега Борабей говореше тихо, но гласът му звучеше ядосано. Той бе насочил коментарите си към един мъж, по-висок от другите, с блестящи перушини, стърчащи от пръстените върху добре оформените му бицепси. Около шията му висеше връв, на която като скъпоценности се полюляваха останки от зората на западните технологии, компактдиск с етикет с предложение за шест безплатни месеца в AOL10, калкулатор с дупка по средата, телефонна шайба от стар телефон.
Мъжът погледна Том и пристъпи напред. Спря.
— Братко, направи крачка към него и му кажи сърдито, че трябва да ти се извини.
Надявайки се, че Борабей е наясно с психологията на ситуацията, Том се намръщи и се приближи към воина:
— Как се осмеляваш да насочваш стрелите си към нас? — изгледа го той.
Борабей преведе. Мъжът отговори гневно, като държеше копието си близо до лицето на Том.
10
Интернет компания в САЩ, телекомуникационен гигант. — Б.пр.