Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Но секунди след като се озова отново върху нея, той напълно неочаквано свърши изведнъж.
— Съжалявам — промълви той и измести тежестта си върху лактите. — Аз…
— Надървил те е куриерът на мотор ли? — попита тя, но само донякъде на шега.
— Да бе, да.
— Много мъже са обратни, без да го съзнават. Сещаш се, мотористите в кожа могат да са доста възбуждащи за мъжете.
— Какво е това?
— Какво си мислиш, че е? Оставяш ме тук гола и на път да свърша; слизаш долу, виждаш някакъв тип в кожи и в следващия момент свършваш, още преди да си влязъл в мен…
Марк се претърколи и седна на пода до нея, вълна от печал го обля.
— Съжалявам — каза той. — В момента в главата ми се въртят един милион неща.
— А в моята не, така ли?
— Може би ти по-добре се справяш с това от мен.
— Не знам с какво си в състояние да се справиш, Марк. Мислех, че ти си силният, а Майкъл е слабият.
Той се наведе напред и зарови лице в дланите си.
— Ашли, и двамата сме напрегнати.
— Ти не би трябвало да си напрегнат, току-що получи страхотен оргазъм.
— Добре, добре, добре. Извиних се. Искаш ли да те оправя? Ще те накарам да свършиш… сещаш се… с ръка.
Тя се изправи рязко и взе някои от дрехите си.
— Забрави, вече не съм в настроение.
И двамата потънаха в мълчание. Ашли в крайна сметка го наруши, докато си слагаше червилото:
— Знаеш ли какво казват, Марк? Добрият секс е един процент от връзката; лошият секс е деветдесет и девет.
— Мислех, че правим страхотен секс — обикновено.
Тя провери как си е сложила червилото в огледалцето си, все едно отиваше на среща.
— Да, ами аз също.
Той се приближи и обви ръка около кръста й.
— Ашли, скъпа, стига, извиних ти се — стресът е толкова голям. Трябва да заминем някъде за няколко дни.
— Да, звучи добре.
— Имам предвид, когато всичко свърши.
Тя го изгледа пронизващо.
— Кога точно ще свърши с всичко?
— Не знам.
Прибра огледалцето си в чантата.
— Марк, скъпи, никога няма да свърши, докато Майкъл е жив. И двамата го знаем. Изгорихме мостовете си назад в четвъртък през нощта, когато ти извади тръбата за въздух — тя леко го целуна по бузата. — Ще се видим сутринта.
— Тръгваш ли?
— Да, тръгвам. Винаги си тръгвам в края на деня; има ли нещо лошо в това? Мислех, че трябва да спазваме приличие.
— Предполагам, че да… имам предвид…
Тя го изгледа продължително.
— Стегни се, за Бога. Ясно?
Той кимна вяло. Ашли си тръгна.
Марк остана още час да поработи над имейлите, но после, когато шумът, вдиган от чистачките, започна да го разсейва, реши да приключи за деня и да отнесе останалото вкъщи.
На път към вратата взе пакета, за който се бе разписал по-рано, и го разкъса. Вътре имаше нещо, малък предмет, здраво увит в целофан и вързан с лепенка.
Намръщен, той се зачуди какво ли е това. Нова сим-карта за мобилен телефон? Компютърна част?
Извади ножица от чекмеджето на бюрото си и разряза единия край, стисна го и надникна вътре.
Първоначално реши, че е майтап, фалшив пластмасов пръст от тези, които се продават в магазините за евтини джунджурии. В следващия момент видя кръвта.
— Не — промълви той и внезапно му се зави свят. — Не. НЕ.
Отрязаният пръст падна от опаковката и се приземи безшумно на килима.
Марк отстъпи от него ужасен и видя, че в пакета има пощенски плик.
69
Грейс сви от главния път и излезе на селска улица, малко след покрайнините на Луис. Подмина знак за земеделски магазин, телефонна кабина и видя вляво отпред висока мрежеста ограда с бодлива тел, наполовина изправена, наполовина срутена. Имаше две порти, широко отворени, които изглеждаха така, сякаш не са затваряни от десетина години. На едната от тях беше прикрепена избледняла табела с олющена боя, на която пишеше „УИЛЪРС АВТОРЕМОНТ“. До нея имаше друга, много по-малка табела с надпис „Внимание, кучета!“.
Мястото изглеждаше като нещо, което най-много се доближава до селски чифлик, поне за Грейс. Беше повече от съборетина; беше най-мръсното място, което някога бе виждал в живота си.
Дворът се заемаше почти изцяло от голям син авариен камион, паркиран сред десетина частично или напълно оглозгани трупове на коли, някои смачкани, други силно ръждясали, и една малка тойота, която изглеждаше така, сякаш е била паркирана и някой е задигнал всичко, което може да се отмъкне от нея.