Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Наблюдаваше внимателно очите на Марк. Вместо да се насочат наляво, в същата посока, както когато отговори на въпроса за сандвича, към страната на паметта, те се стрелнаха бясно надясно, след това наляво, после отново надясно и много категорично останаха вдясно. Режим на измисляне. Възнамеряваше да излъже на този въпрос.
— Може и да съм — отвърна той.
— Може и да сте? Шофирането посред нощ в гора не е ли малко необичайно? Бихте ли си припомнили по-ясно?
— Не е необичайно за мен — отвърна Марк, след което взе питието си и поведението му изведнъж се промени. Сега беше ред на Грейс да се почувства неловко, недоумявайки какво става. Уорън се облегна, разклати уискито в чашата си и кубчетата издрънчаха. — Работата е там, че това е мястото, където ще бъде новият ни голям обект. Преди два месеца получихме одобрение на проекта ни за двайсет нови къщи на петакров парцел сред гората и сега работим над детайлите, защото се сблъскваме с доста враждебно отношение от страна на природозащитните организации. Непрекъснато ходя до гората, денем и нощем — трябва да проверявам екологичните фактори и голяма част от това е въздействието върху дивата природа през нощта. Изработвам цялостен доклад, за да подкрепя предложението ни.
Грейс помръкна, почувства се така, сякаш много бързо и хитро са издърпали килимчето под краката му. Току-що беше пропилял повече от хиляда лири от бюджета си за почвен анализ и се чувстваше като идиот. Защо не беше разбрал за това? Защо Глен или някой друг от екипа не го знаеше?
Мислите му препускаха бясно и той се опита да ги забави и овладее. Марк Уорън продължаваше да изглежда като развалина и той просто нямаше впечатлението, че е от притеснение за съдружника му. Агресията, която бе показал на сватбата, говореше за нещо съвсем друго, но не знаеше какво.
В следващия момент за приблизително трети път през последните десет минути видя, че очите на Марк се стрелват към точка в далечния край на стаята, сякаш някой стои там. Грейс нарочно изпусна калъфа на своя „Блекбъри“ на пода и като се наведе напред да го вземе, погледна в посоката, в която непрекъснато гледаше домакинът му. Но не видя нищо интересно. Просто луксозна, модерна уредба, някакво интересно произведение на съвременното изкуство и няколко шкафа.
— Четох за младия мъж, който беше в моргата. Видях статия в днешния вестник. Много тъжно — поде Марк.
— Може би дори е бил на ваша земя — предположи Грейс, изпитвайки го.
— Не знам къде точно се е случило.
Детективът отново се втренчи в очите му и спомняйки си думите на листа от бележник в стаята на Дейви, попита:
— Поемаш по А26 след Кроубъро и свиваш веднага след бяла къща, после минаваш през двойна ограда. Там ли е вашият имот?
Не се налагаше Марк да отговаря. Грейс разбра всичко, което му бе необходимо, от бързото въртене на очите му, сбръчкването на челото, прегърбването и промяната в цвета на лицето му.
— Би могло… възможно е… да.
Сега на полицая вече започваше да му се изяснява.
— Ако момчетата от компанията ви са искали да погребат приятеля ви жив в ковчег, би било разумно да го направят на земя, която е ваша собственост, нали? Някъде, където ви е познато?
— Аз… аз предполагам…
— Все още ли твърдите, че нямате никаква представа за какъвто и да било план да се погребе Майкъл Харисън в ковчег?
Очите му обходиха цялото помещение за миг.
— Абсолютно. Съвсем нищо не знам.
— Добре, благодаря ви — Грейс погледна своя „Блекбъри“ за момент. — Освен това разполагам с един номер и се чудя дали можете да ми помогнете с него, Марк?
— Ще се опитам.
Грейс прочете числата, написани на същата диаграма.
— 0771 52136 — повтори Марк. Очите му моментално се стрелнаха наляво. Режимът на паметта. — Звучи като номера на мобилния телефон на Ашли, но без две цифри. Защо питате?
Грейс допи водата си и се изправи.
— Открихме го в дома на Дейви Уилър, убитото момче. Заедно с указанията, които току-що ви дадох.
— Какво?
Грейс се приближи до прозореца, отвори вратата на балкона и стъпи на платформата от тик. Подпря се на предпазната метална решетка и погледна четири етажа по-надолу, към кипящата от движение улица под него. Не беше много, но беше достатъчно за него; винаги е страдал от световъртеж и не можеше да понася височини.
— Как са попаднали у това момче телефонът на Ашли и указанията как да стигне до земята ни? — попита Марк.
— Аз също много бих искал да знам.
Очите на Уорън отново се стрелнаха към края на стаята. Грейс се зачуди дали не го притесняваше шкафът? Нещо в него? Какво?