Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Грейс кимна.
— Непрекъснато говореше за новия си приятел. Честно казано, не му обърнах особено внимание. Дейви живееше в… как да се изразя… свой собствен малък свят през повечето време — винаги водеше разговори с хора в главата си — той остави цигарата на тенекиен пепелник, попи сълзите си със смачкана носна кърпа и продължи: — Той вечно бърбореше. Понякога трябваше да престана да го слушам, иначе можеше да ме подлуди.
— Спомняте ли си какво каза за Майкъл Харисън?
— Беше много развълнуван — мисля, че беше петък, — бяха му казали, че ще стане герой. Разбирате ли, той обичаше американските полицейски шоупрограми по телевизията — винаги е искал да бъде герой. През цялото време обясняваше, че знае къде се намира един човек, че е единственият човек на света, който го знае, и това е неговият шанс да стане герой. Но не му обърнах кой знае какво внимание; имах тежък ден с две катастрофирали коли, които трябваше да докарам — не направих връзката.
— При вас ли е станцията?
Той поклати глава отрицателно.
— Дейви сигурно я е взел с него.
— Той караше ли кола?
Мъжът отново поклати глава.
— Не. Обичаше понякога да управлява камиона, позволявах му на спокоен път, сещате се нали, с една ръка на кормилото. Но не, не можеше да кара, не беше способен на това. Имаше планински бегач, това е всичко.
— Намерили са го на около десет километра оттук — мислите ли, че е отишъл да търси Майкъл Харисън? Да се опита да стане герой?
— Трябваше да взема една кола в събота следобед. Не искаше да идва с мен, каза ми, че има важна работа.
— Важна работа?
Фил Уилър тъжно сви рамене.
— Харесваше му да вярва, че той значи нещо.
Грейс се усмихна, а наум си помисли, всички ние го правим. След това попита:
— Дали подразбрахте от думите на Дейви къде би могъл да се намира Майкъл Харисън?
— Не, не ми хрумна да направя връзката — затова не обърнах особено внимание какво казва.
— Може ли да видя стаята на сина ви, господин Уилър?
Мъжът посочи с пръст покрай Грейс.
— В пристройката. На Дейви му харесваше там. Можете да отидете, моля ви, нали няма да имате нищо против, ако аз не… аз… — той извади кърпичката си отново.
— Всичко е наред, разбирам.
— Не е заключено.
Детективът прекоси двора и се качи по стълбите на пристройката. Кучето, което още не беше видял и според него беше в далечния край на къщата, започна да лае отново, още по-агресивно отпреди. На стената до предната врата имаше прикрепена предупредителна табела за нападатели, на която пишеше: „Стреля се на месо!“
Изпробва дръжката на вратата, след което я отвори и стъпи на пода, покрит с парчета от мокет, някои от които бяха завити по ръбовете, но повечето бяха осеяни с чорапи, гащета, тениски, опаковки от десерти, отворена кутия за бургери на „Макдоналдс“ с оцапан с кетчуп капак, автомобилни инструменти, капачки на колела, стари американски номера на коли и няколко бейзболни шапки. Стаята беше още по-мръсна от къщата и в нея се носеше противната миризма на крака, която му напомни за училищна съблекалня.
По-голямата част от пространството в стаята бе заето от легло и телевизор, колебаещ се между цветно и чернобяло, по който видя да дават финалните надписи на „Ред и законност“. Грейс не обичаше да гледа британски полицейски програми — винаги успяваха да го вбесят, като показват погрешни процедури или глупави решения на разследващите офицери. Американските полицейски шоупрограми изглеждаха по-вълнуващи, по-цялостни. Но може би само му се струваше така, защото не познаваше полицейските процедури в Щатите достатъчно добре, за да бъде критичен.
Огледа се наоколо и видя, че целите стени са покрити с реклами, които изглеждаха като откъснати от списания. Когато се вгледа по-отблизо, видя, че всичките са на американски продукти — коли, оръжия, храни, напитки, екскурзии.
Мина покрай кутията за бургери и погледна един много стар компютър „Дел“ с дискета, подаваща се от предната част на процесора, разположен до бюро, на което имаше кутия с десерти „Туинки“, петнайсетсантиметрова пластмасова фигура на Барт Симпсън и голям лист хартия на редове с набързо нахвърляни бележки с детски почерк.
Грейс внимателно разгледа бележките и осъзна, че това е груба схема. До две успоредни линии беше надраскано: „А26. Сефер от Кробъру. Дфойна ограта. 3 келометра. Бела къшта.“
Това беше карта.
Под нея видя поредица цифри: 0771 52136. Приличаше на номер на мобилен телефон и той се опита да го набере, но не се получи.
Следващите двайсет минути прерови всичко в стаята, отвори всяко чекмедже, но не намери нищо друго интересно. След това отнесе листа хартия обратно в къщата и го показа на Фил Уилър.