Убийствено просто

— О, да, все едно ти се разтапяше по мен?

— Нека да оставим това в миналото.

Тя лекичко ухапа ухото му, след което разкопча ризата му и плъзвайки ръце под нея, започна да гали зърната на гърдите му с върховете на пръстите си. Усети как той реагира почти моментално, чу как си поема дълбоко въздух и почувства гръдта му да се стяга. Извади ръце и се протегна до мишката, натисна копчето за излизане от програмата и прошепна в ухото му:

— Чукай ме.

— Тук?

— Тук и сега!

Марк се изправи, леко объркан, и погледна часовника си.

— Чистачките идват към шест и половина… те ще… Ашли разкопча панталона на костюма му и свали ципа.

След това свали панталона и гащетата му с едно бързо дръпване.

— Значи просто ще направим едно бързо, нали? — тя спря за момент, загледана доволно във възбудения му член, и допълни: — Е, явно някой се радва да ме види!

След което го пое в устата си.

Марк гледаше през прозореца. Виждаха се в цял ръст от прозорците на отсрещната страна на улицата. Опита се да пристъпи встрани и почти се спъна в панталона и бельото си. Наведе се надолу, опипом разкопча блузата на Ашли, пъхна ръка вътре и разкопча сутиена й. След една-две минути, гол, само по обувки и чорапи, той лежеше върху й, проникнал дълбоко в нея, а прашната, найлонова миризма на твърдия килим се смесваше с уханията на Ашли.

Тогава чу рязкото иззвъняване на интеркома.

— Мамка му! — възкликна той, стреснат. — Какво, по дяволите, е това?

Тя го придърпа по-навътре в себе си, а ноктите й леко драскаха гърба му.

— Не му обръщай внимание — прошепна му.

— Ами ако е Майкъл? И проверява дали има някой тук?

— Ти си такова шубе! — възкликна тя и го пусна.

Без да реагира на забележката й, Марк бързо се изправи на крака и закуцука към рецепцията, където обикновено седеше Ашли, и погледна чернобелия монитор. Видя мъж с мотористка каска на главата и пакет в ръка, застанал пред централния вход откъм улицата. Марк натисна копчето:

— Ало?

— Пакет за господин Уорън, „Дабъл-М Пропъртис“.

— Искате ли просто да го пуснете през пощенската кутия?

— Трябва да се подпишете.

Марк изруга.

— След секунда съм долу.

Облече дрехите си, напъха краищата на ризата в панталона и прати въздушна целувка на Ашли.

— Връщам се след малко.

— Не се тревожи за мен — отвърна тя, без да се усмихва. — Ще продължа без теб.

Той се завтече по стълбите, отвори вратата долу и взе малка торбичка „Джифи“ с напечатан етикет, адресиран до него, но без информация за подателя. Предаде му я доста едър мъжага в кожено яке с надпис „ЕКСПРЕСНИ КУРИЕРИ“. Подписа разписката и получи копие, след което затвори вратата и се качи по стълбите.

Написаното на ръка име на подателя върху разписката гласеше: „Джей Кей предприемачи“. Марк нямаше никаква представа какво има вътре. Кандидатстването за планиране на обект беше свързано с толкова много бумащина, че той все повече затъваше под планината от хартии. Това вероятно бяха куп технически скици от плановика на строежа. Типична проява на екстравагантност от негова страна да ги прати по куриер, при положение че по пощата би имало същия резултат. Щеше да го отвори по-късно. Точно в този момент едно-единствено нещо занимаваше съзнанието му — Ашли, която лежеше гола на пода в кабинета му. И беше бясно, шеметно, неистово възбуден.