Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Дейви говорил ли е с вас за това?
Уилър поклати глава.
— Не.
— Указанията говорят ли ви нещо?
— Двойна ограда, две мили, бяла къща? Не, не ми говори нищо.
— А номерът? Познат ли ви е?
Мъжът погледна листа и прочете всяка цифра на глас.
— Не, не е номер, който знам.
Грейс реши, че е узнал от него колкото може да се узнае за тази вечер. Изправи се, благодари му и отново повтори, че съжалява за сина му.
— Просто хванете мръсника, който го е направил, старши детектив. Направете поне това за мен и за Дейви, става ли?
Обеща му да направи всичко възможно.
70
Марк Уорън, плувнал в пот, ръчкаше с ключа в ключалката на входната врата на апартамента си, за момент уплашен, че е била разбита. Накрая отвори вратата боязливо, влезе вътре, заключи и сложи предпазната верига.
Без да обръща внимание на купчината поща, пъхната под прага, той остави куфарчето, свали вратовръзката и разкопча яката на ризата си, след което преметна сакото и връзката на дивана. Сипа си четири пръста „Балвени“, пусна няколко кубчета лед от хладилника направо в чашата и бързо изгълта част от съдържанието.
Отвори кожената си чанта за лаптопа, извади торбата „Джифи“, пристигнала по-рано същия ден, и я задържа далеч от себе си, като почти не смееше да я погледне. Сложи я на черната лакирана маса в далечния край на стаята и извади бележката, която вече бе видял по-рано в кабинета си, след което отпи още една голяма глътка уиски и седна.
Бележката беше кратка, напечатана на компютър на лист хартия с формат А4. Тя гласеше: „Накарай от полицията да проверят отпечатъка и ще разбереш, че е на твоя приятел и съдружник. На всеки 24 часа ще режа все по-голямо парче от него. Докато не направиш точно онова, което ти казвам.“
Нямаше подпис.
Марк отпи още от уискито и пресуши чашата. Напълни я отново — още четири пръста, но със същите кубчета лед — и отново прочете бележката. И още веднъж. Чу сирена някъде отвън и трепна. В следващия момент интеркомът иззвъня и той изпадна в паника. Приближи се до панела за наблюдение, като отчаяно се надяваше, че е Ашли. Телефонът й беше изключен, когато се опита да й се обади от офиса, и продължаваше да е изключен преди минути, когато пробва отново, докато се качваше в асансьора.
Но не беше Ашли; беше лицето на мъжа, който виждаше прекалено често, колкото и да не му се искаше — старши детектив Грейс.
Няколко секунди се чуди дали да се престори, че не е вкъщи, да го остави да си отиде и да се върне друг път. Но може би имаше новини.
Взе слушалката и каза на Грейс да се качи, след това натисна копчето за електронната ключалка на входната врата.
Само няколко секунди по-късно детективът почука на вратата му и той едва успя да грабне бележката и торбата и да ги напъха в един шкаф.
— Добър вечер, полицай — поздрави го Марк, когато отвори вратата и внезапно усети, че е леко замаян от питието и по гласа му си личи. Протегна ръката си максимално изпъната, за да се ръкува с Грейс от разстояние, без да усети полицаят мириса на алкохол.
— Може ли да вляза за няколко минути или сте зает?
— Никога не съм прекалено зает за вас, полицай — на ваше разположение съм седем денонощия в седмицата. Какви новини имате? Да ви сипя нещо за пиене?
— Чаша вода, ако обичате — отвърна му Рой.
Седнаха един срещу друг на дълбоките кожени дивани и Грейс го наблюдава известно време. Марк изглеждаше в много лошо състояние на духа; движенията му бяха леко некоординирани и от него се носеше силна миризма на алкохол. Внимателно наблюдавайки очите му, той го попита:
— Какво обядвахте днес?
Очите на Марк моментално се стрелнаха наляво, след това обратно в центъра.
— Ядох сандвич с пуйка и боровинки от магазина зад ъгъла. Защо?
— Важно е да се яде — отговори детективът. — Особено когато си подложен на стрес — той се усмихна окуражително на мъжа и отпи вода от високата елегантна чаша, която му бе поднесена. — Сблъсках се с една загадка, Марк, и се чудя дали вие бихте могли да ми помогнете да я разреша?
— Разбира се, ще се опитам.
— Две пътни камери са засекли в четвъртък късно вечерта БМВ Х5, регистрирано на ваше име, пътуващо от Брайтън в посока Луис — Грейс спря за момент и извади своя „Блекбъри“ от джоба си. — Да, в 12:29 и след това отново в 12:40 часа — реши за момента да не казва нищо за резултатите от анализа на почвата, които получи по-рано същия ден на работната среща с екипа. Като лъв, който се приближава и напада плячката си, той се наведе напред. — Може би сте направили нощна екскурзия до Ашдаун Форест?