Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Имаше купчини нарязани и ненарязани дънери, дървено магаре, ръждясващ трион, разнебитена пристройка, на която беше подпряна избледняла табелка с тебеширен надпис „Разпродажба на коледни елхи“, и дървена къщурка, която изглеждаше така, сякаш щеше да се събори всеки момент.
Когато паркира и изключи двигателя, той чу бесния, гърлен лай на куче пазач да разкъсва тихото спокойствие на топлата вечер и предпазливо остана в колата в очакване да се появи хрътката. Вместо това се отвори входната врата на къщурката и от нея излезе един доста едър мъж. Около петдесетгодишен, с изтъняла, мазна коса, брадясало лице и масивно бирено коремче, което едва се удържаше от мрежест потник и се издуваше над катарамата на кафявите му дочени панталони като надвиснал сняг, който всеки момент ще се свлече.
— Господин Уилър? — попита Грейс, приближавайки се, все още нащрек заради лая на кучето, който ставаше все по-силен и гърлен.
— Да? — мъжът имаше нежно лице с големи тъжни очи и огромни мръсни ръце. Миришеше на луга и моторно масло.
Грейс извади служебната си карта и му я показа.
— Старши детектив Грейс от Съсекското управление за криминални разследвания. Много съжалявам за сина ви.
Мъжът стоеше неподвижен, притихнал и Грейс забеляза, че започва да трепери. Ръцете му се свиха в юмруци и от ъглите на очите му се стече по една сълза.
— Искате ли да влезете? — попита Фил Уилър с треперещ глас.
— Ще ви бъда благодарен, ако ми отделите няколко минути.
Вътрешността на къщата доста приличаше на външния й вид, а силната миризма издаваше страстен пушач. Грейс последва домакина в неприветлива всекидневна с гарнитура от три части и голям стар телевизор. Почти всеки сантиметър от пода и мебелите беше покрит с мотоциклетистки списания и обложки на винилови плочи с кънтри музика. Имаше снимка на светлокоса жена, положила ръце върху малко момче на скутер, и няколко евтини порцеланови украшения върху бюфета, но стените бяха празни. На лавицата над камината стоеше часовник, вграден в корема на състезателен кон от порцелан, който показваше седем и десет. Грейс се изненада, когато погледна своя часовник и видя, че в общи линии онзи е точен.
Фил Уилър грабна няколко обложки на плочи от единия фотьойл и каза, сякаш обясняваше:
— Дейви харесваше тази музика, пускаше я през цялото време…
Той млъкна и излезе от стаята.
— Чай? — провикна се мъжът.
— Не, благодаря — отвърна Грейс, който имаше съмнения за хигиената в кухнята.
Повечето старши разследващи офицери биха поверили този вид разпит на някой от подчинените си, но Грейс твърдо бе убеден, че сам трябва да отиде на място. Това беше неговият стил на действие — и една от страните на полицейската работа, която смяташе за най-интересна и благодатна, макар понякога, както в случая, да се оказваше сериозно изпитание.
След няколко минути Фил Уилър се дотътрузи обратно в стаята, разчисти купчина списания и още плочи от малкото канапе, настани са на него и извади кутия за тютюн от джоба си. Отвори я с нокътя на палеца си, извади пакет с хартийки и си сви цигара с една ръка. Грейс не можеше да се въздържи да не го наблюдава; винаги се удивляваше как хората успяват да правят нещо такова.
— Господин Уилър, доколкото разбирам, синът ви е казал, че си е говорил по уоки-токи с изчезнал човек, Майкъл Харисън.
Фил Уилър прокара език по хартията и залепи цигарата.
— Не разбирам защо някой би искал да стори зло на момчето ми. Той беше най-сърдечният човек, който можете да си представите — хванал незапалената си цигара, той направи кръг с ръка във въздуха. — Горкото дете, имаше… сещате се… вода в мозъка, енцефалит. Беше бавноразвиващ се, но всички го обичаха.
Грейс се усмихна съчувствено.
— Имал е много приятели в пътна полиция.
— Беше добро хлапе.
— Така разбрах и аз.
— Той беше моят живот.
Грейс изчака. Уилър запали цигарата си с кутия кибрит „Суон Веста“ и след секунди сладникавият дим достигна до полицая. Той го вдъхна дълбоко, наслаждавайки се на миризмата, но без да се наслаждава на задачата си. Да разговаряш с човек, който наскоро е загубил близък, за него бе единствената неприятна страна на полицейската работа.
— Можете ли да ми разкажете за разговорите, които е водил? И за това уоки-токи?
Мъжът дръпна от цигарата и от устата и ноздрите му излезе дим, когато заговори:
— Доста му се ядосах в… не знам… петък или събота. Не знаех, че това проклето нещо е у него. Накрая ми каза, че го е намерил близо до ужасната катастрофа във вторник вечерта с четиримата младежи.