Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Добре че я забелязах — заключи Рой.
— Наистина, благодаря ви — Марк изглеждаше много объркан.
Грейс забеляза редицата от снимки в рамки по стените: склад на пристанището Шорхем, висока сграда с тераси от периода на регентството и модерен блок с офис помещения, който разпозна, че се намира на Лондонския път, в покрайнините на Брайтън.
— Всичките ли са ваши? — попита той, кимвайки към тях.
— Да — Марк си поигра известно време с гривната и накрая я сложи на дясната си китка.
— Впечатляващо — отбеляза детективът. — Явно бизнесът ви е доста преуспяващ.
— Благодаря. Добре върви.
Марк помнеше скандала, който Ашли му бе направила, задето се е държал грубо с детектива на сватбата вчера, и сега усилено се стараеше да бъде вежлив.
— Да ви предложа ли кафе или нещо друго?
— Не, благодаря все пак — отвърна Грейс. — Равни дялове ли имате — вие и Майкъл Харисън?
— Не — той има по-голям дял.
— А, ясно. Той е дал парите?
— Да, всъщност две трети. Аз дадох останалите.
Като го наблюдаваше внимателно, Грейс попита:
— И между вас няма проблеми заради тази разлика?
— Не, полицай, разбираме се добре.
— Добре. Ами… — полицаят потисна прозявка. — Утре сутрин засилваме претърсването на района. Може би сте чули, че днес имахме лъжлива тревога.
— Трупът на младия мъж. Кой е той?
— Местен човек — младеж, за когото ми казаха, че е умствено изостанал. Доста от местните полицаи го познават — баща му има камион за пътна помощ и се занимава с поправяне на катастрофирали коли — очевидно върши доста работа за пътна полиция.
— Горкият. Убит ли е?
— Така изглежда — отвърна Грейс предпазливо. След това без да престава внимателно да наблюдава Марк, попита: — Прав ли съм, че двамата с Майкъл Харисън имате банкова сметка на Каймановите острови?
Без да трепне, Марк отговори:
— Да, имаме компания там, „ХВ Пропъртис Интърнешънъл“.
— Подялбата е две към едно ли?
— Точно така.
Грейс си спомни, че в онази сметка имаше поне един милион лири. Повече от добра сума.
— Какъв вид застраховка имате с Майкъл Харисън? Имате ли полици за застраховка живот като съдружници?
— Имаме обичайната застраховка в полза на компанията — искате ли да видите полицата?
— Не в момента, но по-нататък, да, бих искал. Можете ли да ми изпратите копие по факса в залата за тежки произшествия утре?
— Няма проблем.
Грейс се изправи.
— Е, няма да ви притеснявам повече тази вечер. Зает сте, нали? Често ли работите в неделя вечер?
— Обичам да наваксвам с бумащината през почивните дни. Това е време, когато телефонът не звъни непрекъснато.
Полицаят се усмихна.
— Познато ми е чувството.
Марк наблюдаваше как главата на детектива изчезва надолу по стълбището, след това затвори вратата, спусна резето и се върна в кабинета си, където отново включи компютъра и се залови с тягостната задача, която бе захванал преди два часа — да чете ежедневните копия от съдържанието на „Палм“-а на Майкъл, да се връща седмици назад и да изтрива всички споменавания на ергенската вечер.
Ашли бе прекарала следобеда, правейки същото на лаптопите на Питър, Люк, Джош и Робо под предлог, че търси някакви следи за местонахождението на Майкъл.
Долу Грейс затвори вратата зад себе си и прекоси тротоара към колата си. Но мина известно време, преди да се качи на нея. Вместо това той се облегна на предната врата откъм пътника, загледан в прозореца на третия етаж и потънал в мисли. Мислеше.
Не харесваше Марк Уорън. Той беше лъжец — и беше адски притеснен за нещо. Ашли Харпър също беше лъжкиня. Тя нарочно му бе дала гривна, която не беше на Майкъл.
А и какво правеше гривната на Марк Уорън в дома й?
66
— Господи, о, господи — ревеше Майкъл от болка, като държеше лявата си ръка колкото се може по-далеч, доколкото позволяваше увитата около тялото му лепенка, която притискаше и двете му ръце към хълбоците. Кръв шуртеше от края на пръста му, срязан при първата фаланга. Той вдигна поглед на заслепяващите светлини.
— Какво е това, какво, по дяволите, правиш? — се четеше в очите му.
— Всичко е наред, Майк, успокой се!
Ръката му бе хваната от тънка, космата длан с железен захват, а на китката й се мъдреше водолазен часовник. И вече виждаше главата на нападателя си, тъмна на фона на ослепителната светлина, само две очи през прорези в черна качулка.
След това видя белия крем, излизащ от отвора на туба и в следващия момент имаше чувството, че на пръста му е сложен лед. Той извика отново от болката, която беше почти непоносима.