Свидетел в смъртта

— Какви мислиш за тази жена, Пийбоди?

— Умее да се владее. Изтънчена и самоуверена. Убедена е в невинността на Стайлс, или иска да го защити. Стори ми се, че чувствата й към него са искрени. Останах с впечатлението, че изобщо не я е грижа за Карли.

Ив седна зад волана на колата и намръщено се втренчи в предното стъкло:

— Оправдаваш ли безразличието й?

— Ами… би трябвало да се чувства… емоционално обвързана с дъщеря си.

— Защо? Заченала е, износила е бебето и го е родила. Това са едва девет месеца от живота й. Как да обича дъщерята, която не е виждала двайсет и четири години?

— Но нали бебето е било в утробата й! Усещала е как се движи, как рита и… Не знам, лейтенант. Нямам опит в тази област. Само изказвам предположение. — Неспокойно запристъпва от крак на крак. Ив сякаш бе обгърната от загадъчен и застрашителен тъмен облак. Пийбоди се почувства неловко, не знаеше как да постъпи. Отново се втренчи в началничката си, сетне отмести поглед. Ив продължи мрачно да се взира през прозореца.

— Не знам дали е била напълно откровена с нас. — Пийбоди отново наруши мълчанието. — Дала е детето за осиновяване и повече не се е интересувала от него. Не й вярвам и туй то. Смятах, че я подозирате в съучастие в убийството.

— Още не съм се отказала от тази идея — отвърна Ив. Мислено се упрекваше, че е пропуснала момента да притисне Анджа, защото си бе спомнила за мъките, които й бе причинил нейния баща. — Върни се в хотела и проучи кога се е регистрирала Карвъл, дали предварително се е обадила да й запазят стая и кога е обявила, че си заминава.

— Слушам. — Пийбоди с облекчение слезе от колата.

„Коя жена би се съгласила да спи със собствения си баща?“ — бе попитала Анджа.

Въпросът й накара стомахът на Ив болезнено да се свие. Искаше й се да извика в отговор: „Ами ако не е имала избор?“ Облегна се назад и притисна с пръсти клепачите си. Би могла да отвърне на въпроса с въпрос: „Що за човек е онзи, който прелъстява собствената си дъщеря?“ Познаваше такъв човек и още усещаше горещият му дъх, когато й шепнеше: „Какво правиш, момиченце?“ Почувства, че се задушава и жадно си пое въздух.

„Кога жената се превръща в майка? — запита се и избърса потните си длани в панталона. — Когато роди дете ли?“ Вдигна глава към прозорците на апартамента, където Анджа Карвъл седеше на канапето, обкръжена от приказките на миналото.

Да родиш дете не означава че си майка, майчинството идва с любовта, с грижите към беззащитното същество. Всеки нормален човек инстинктивно би защитил едно пеленаче или невръстно дете. Ала желанието да защитиш зрял човек е продиктувано от чувство за дълг. Или от любов.

Пийбоди се качи обратно в колата и докладва:

— Казала е истината. Обадила се е вчера около шест и си е запазила стая. Пристигнала е в хотела малко след осем. Трябвало е да освободи апартамента утре, но е предупредила, че е възможно да удължи престоя си.