Свидетел в смъртта

— Кенет… Кенет Стайлс ми се обади и настоя да се срещнем. Беше обезумял от страх. Смяташе, че ще го обвините в убийството на Ричард Дрейко. Лейтенант, повярвайте, че той е невинен.

— Защо мислите така?

— Кенет е кротък и миролюбив човек.

— Същият кротък и миролюбив човек преди двайсет и четири години едва не е пребил до смърт Дрейко…

Анджа нетърпеливо я прекъсна:

— Кой ли не е бил луда глава на младини? Нима човек трябва цял живот да плаща за прегрешенията, извършени толкова отдавна? Още повече, че постъпката му беше благородна — бранеше честта на любимата си жена.

— Греховете ни преследват до края на земните ни дни, госпожо Карвъл.

— Не е вярно. Аз съм живото доказателство, че всеки може да промени живота си чрез силата на волята си. — За миг тя сви юмруци, сякаш се вкопчваше във волята си. — Лейтенант Далас, снощи забелязах колко изплашен и разтревожен е Кенет. Кълна ви се, че никога нямаше да ми се обади, ако беше извършил престъплението, в което го обвинявате.

— Кога го видяхте за последен път?

— Около осем часа. Срещнахме се в малък клуб. Мисля, че се нарича „Улична котка“.

— Знам го.

— Той пи джин с тоник, а за мен поръча чаша бяло вино. Разказа ми за разговора с вас и за това, че ви е съобщил моето име. Страхуваше се, че ще ме издирите заради някогашната ми връзка с Ричард. — Усмивката й разцъфна на лицето й като красивите рози във вазата. — Искаше да ме предупреди да се укрия, за да избегна разпита. Постарах се да го успокоя и заявих, че ще се срещна с вас.

— Не ви ли е търсил оттогава?

— Не. Решила съм да поговоря с него, след като приключите работата си тук. Дано да имам повод да му кажа, че вече не го смятате за престъпник.

— Снощи Кенет Стайлс се опита тайно да напусне града. — Докато говореше, Ив наблюдаваше Анджа. — Когато беше обкръжен от служители на полицията, побягна и при залавянето му бе ранен.

— Не! Не! — Анджа сграбчи китката й. — Тежко ли е ранен? Къде се намира?

— В болницата. Състоянието му е стабилно. Лекуващият лекар очаква скоро пациентът напълно да се възстанови. Отговорете на един лесен въпрос, госпожо Карвъл: защо един невинен човек ще предприеме опит за бягство?

Анджа пусна китката й, стана и се приближи до прозореца, който беше закрит от спуснатите щори. Притисна с длан устните си, сякаш да задържи думите, после отпусна ръка и задърпа най-горното копче на роклята си. Отново заговори, но този път гласът й издаваше вълнението й:

— Милият Кенет! Може би имате право, лейтенант. Може би миналото оставя своя отпечатък върху нас до края на живота ни. Нима не разбирате, че той отново се е жертвал заради мен както в миналото. — Извърна се, вдигна щората, а стройната й фигура се очерта на фона на мрачното небе. В очите й блестяха сълзи, но тя успя да се овладее. — Ще ми разрешите ли да го видя?

— Може би. Госпожо Карвъл, Кенет Стайлс знае ли, че сте родили дете от Ричард Дрейко?

Анджа рязко отметна глава, като че я бяха ударили с юмрук. Неуверено се засмя, притисна с пръсти слепоочията си. Овладя се и отново седна на канапето.