Мъжки игри

Настя дори не забеляза как се бе приближил усмихнатият Коротков, понесъл в едната ръка плика с вещите на Баглюк, а в другата — голямо парче торта в картонена чинийка.

— Какво е това? — изумено проточи той, като видя чашата.

— Беше кафе, сега е празна чаша.

— И откъде?

— Ами ей оттам — тя посочи вратата под табелата, — от някой си Смирнов. Почакай секунда, ще им отнеса чашата.

— Чакай, стой си, аз ще им я отнеса.

Юра хвърли плика на задната седалка, взе от Настя празната чаша, като й пъхна в замяна чинийката с тортата, и тръгна към заведението. Върна се след десетина минути, при това усмивката на лицето му бе станала още по-широка.

— Колко им плати? — попита той, като се качи в колата.

— Трийсетачка. Капиталистически акули, дявол да ги вземе!

— На, дръж си рестото. — Той хвърли на коленете й две банкноти — десет и пет хиляди.

— Какво им стана? Съвестта ли ги е загризала?

— Хайде де, ти пък се размечта! — промърмори Коротков. — Уплашиха се. Като видяха, че аз нося чашата, попитаха каква ще да е тази принцеса, на която кафето трябва да се поднася в колата, а пък някакъв слуга връща чашите вместо нея. Обясних им, след което те изведнъж си спомниха, че ти дължат ресто.

— И коя съм аз според теб?

— Престидижитатор.3

— Какво?!

— Аха. Личен престидижитатор на началника на градската данъчна полиция. Охо-о! Глътнаха го и не се задавиха. Откъде да знаят, че престидижитаторите работят в цирка и в естрадата, а не в данъчната полиция. Невежи. Защото като си личен, това пък съвсем ги довършва. То е нещо като таен съветник, нали разбираш?

Настя избухна в смях и за минути забрави за лошото си настроение. Успяха да изминат няколко квартала и тя едва тогава се усети:

— А къде всъщност ме караш?

— В редакцията, където работеше Баглюк. Искам да поговоря с колегите му и да ги питам с кого се е напил, преди да стане катастрофата. Защо, други планове ли имаш?

— Други. От самото начало плановете ми бяха други, но като пълна глупачка се помъкнах с тебе в автоинспекцията, защото ти не ме остави да гъкна с твоите обширни планове за кръвно отмъщение на Господаря, нямах никакви сили да се съпротивлявам на натиска ти.

— Ася, не бъди лоша! Двамата е по-весело, още повече че сме с кола, какво като е таратайка! Хайде първо да отидем заедно в редакцията, а после ще поемем по твоите задачи.

— Слушай, твоите планове за мъст ти отнемат здравия разум. Какво ще отчетем довечера пред Господаря? Той какъв план ти е утвърдил за днес?

— Абе какво ми пука какъв план ми е утвърдил! — ядоса се Коротков. — Ще го избудалкам нещо, което препоръчвам и на теб. Та той и без това не проверява изпълненото, не си ли забелязала? За Господаря най-важното е слугите навреме да се отчетат, да се поклонят и да го уважат. Сиреч не са забравили, че имат господар.