Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Рожден ден ли? — сети се Коротков.
— Топличко! — весело отвърна пооплешивял капитан с чупен „боксьорски“ нос. — Изгубен облог.
— Но защо торта, а не бутилка? Повели сте борба за трезвен начин на живот ли?
— Хайде де! Просто изгубих облог от нашата Светка, а тя обича сладкиши. Не, момчета, това е направо фантастика! Още не мога да повярвам!
— Но какво се е случило? — попита Настя. — Каква е тая шумотевица?
— Обраха тъща ми! — кой знае защо, радостно съобщи капитанът.
— А, ясно — промърмори Коротков, — по такъв повод си заслужава да се почерпи.
— Ти първо чуй — каза капитанът, който очевидно ни най-малко не се обиди. — Преди три дни в автобуса й измъкнали от чантата парите и документите. Вкъщи естествено — три реда сълзи и сополи, защото и паспортът, и пенсионната книжка, и спестовната книжка, с една дума всичко било задигнато. Да не говорим за парите, които също не били малко. Тъщата веднага ми звъни в службата и с треперещ глас настоява да съм вземел мерки. Ама че работя в транспортната милиция, а не в криминалната — това малко я вълнува, нали съм с пагони… Казах на колегите, всички изразиха съчувствие и с това се приключи. А вечерта нашата Светка, дознателката, ми се обажда вкъщи и пита в кой номер автобус са обрали тъща ми. Казвам й, че в 103. И Светка ми заявява доста уверено да не се тревожа, ще подхвърлят документите, да ида на най-близката до обира спирка и да търся там. Аз като глупак грабвам якето, мятам се на колата и запрашвам към спирката, която ми посочи тъщата. И ето ти — той се усмихна широко. — Търкаляха се под пейката. Дори не се виждаха в тъмното. Представяте ли си какъв цирк?
— И какво се оказа? — попита Коротков и се намести на коравия неудобен стол.
— Мъжът на Светка е милиционер, пише дисертация за джебчийството, пет години е събирал материали из цяла Москва. Та значи по сто и трета линия работела уникална джебчийка, цялото районно управление я знаело, но не можели да я хванат на местопрестъплението. Работела винаги сама, без съучастници, и винаги подхвърляла документите още със слизането от автобуса. Почеркът й бил такъв. Отначало, когато Светка ми звънна, не повярвах, дори се обзаложих с нея на една торта. После си рекох: я да взема аз да проверя, може пък да е вярно, ще отида на спирката. Та ето, отидох. Тъщата от радост едва не откачи. Но вие, момчета, ми кажете друго: защо мъжът на Светка знае, че тази лелка подхвърля документите по спирките, а в милицията, където тъща ми е хукнала да се жалва, не знаят? Защо не са й казали: не се тревожете, лелче, потърсете по маршрута на автобуса, непременно ще си намерите документите.
— Може наистина да не са знаели… — сви рамене Настя.
— Е, хайде сега, не са знаели! При тях, кажи-речи, всеки ден прииждат хора, обрани в автобусите по сто и трета линия. Цялото управление знае за тая джебчийка, само в агентурната част не знаят. Не може да бъде. Добре, дотук с приказките, сядайте кой където му е удобно, сега ще надойдат хора.
— Ами ние… — подзе Коротков, но капитанът със счупения нос веднага го прекъсна:
— Естествено. Но трябва и да се обядва. И работата ще свършим. Ти ми каза по телефона, че те интересува Баглюк. Какво по-конкретно?
— Личните му вещи, всичко, което е било в колата и в джобовете му. Плюс заключението на автотехническата експертиза за възможните причини за катастрофата и за неизправности по автомобила.
— За експертизата ще трябва да почакаш, дълга и широка е, има голяма опашка. Особено сега, с тая поледица, толкова коли катастрофират — ужас! А вещите са в касата ми. Ще ги погледнеш ли?
Коротков и Настя дружно кимнаха. Капитан Саня отвори касата и извади от нея обемист плик.
— Това е, което се намираше в купето и около шофьорското място — предупреди той. — От багажника нищо не съм вземал нямам място тук. Защо, тоя шофьор да не е замесен в някой ваш случай?
Коротков отново кимна и бръкна в плика. Документите на колата, шофьорска книжка, паспортът на Баглюк и журналистическата му карта, тефтерче, портмоне, две носни кърпи, две химикалки и една писалка — доста скъпа, диктофон, бележник, стандартен аптечен комплект — болкоуспокояващи хапчета и презервативи, оръфан справочник „Улиците в Москва“, атлас на автомобилните пътища в Москва и областта, цигари, запалка, ръкавици, пластмасова бутилка от уиски…
— Ще ми ги дадеш ли да ги използвам? — попита Юра. — Или като на нормален бюрократ трябва да ти донеса бележка?