Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
Анна мълчаливо кимаше и предано се взираше в очите му. Минувачите често се обръщаха и ги сподиряха с поглед — твърде необичайно изглеждаше тази двойка, в която жената беше с цяла глава по-висока от спътника си. Но Анна не обръщаше внимание на това — за пръв път в живота си. Тя цялата грееше от радост.
— Сигурно ще трябва да сменя колата. С твоите дълги крачета ще ти бъде тесничко в моята жигула. Каква ти се иска да бъде — волга или някоя чуждестранна марка?
— Не чуждестранна — щастливо се усмихна Анна, — те не са приспособени за нашите пътища. По-добре нещо по-обикновено.
— Жена като теб не бива да избира по-обикновени неща — назидателно каза Паригин. — Ти не си обикновена, запомни това.
— Женя, но нали ти си просто инженер, откъде ще вземеш цари за всичките тези покупки?
— А това, моето момиче, не е твоя грижа. Не е нужно съпругата да мисли откъде съпругът й намира пари, тя трябва да мисли само как правилно да ги похарчи. Мъж съм в края на краищата, длъжен съм да ти осигуря стандарта, който заслужаваш.
Боже мой, това бяха думите, които бе сънувала цял живот! Тя не е обикновена. Тя е изключителна. И той иска да се грижи за нея, да я пази, да я носи на ръце, да й създава всякакви удобства. Не е някакъв пъпчив младок, не е хлапак, който се държи за мамината пола, а зрял самостоятелен мъж — умен, опитен, стабилен. Ето го нейния принц! Ето я наградата, която съдбата й изпраща най-сетне, след всичките обиди, разочарования и сълзи. В живота й трябваше да се появи лекомисленият и вятърничав красавец Михаил, за да може тя да оцени и разбере мъж като Евгений. И никак не й се видя странно, че той й направи предложение, след като едва се бяха запознали. Така и трябваше да се случи: вижда я, влюбва се, жени се. Така става в истинските приказки, за това беше мечтала.
Прибраха се в наетото от Анна жилище, където Евгений й предостави възможност отново да демонстрира кулинарните си умения, за да може и Анна да потвърди, че той не е сгрешил в избора си и тя ще му бъде добра съпруга. Паригин се притесняваше за Лолита, защото възнамеряваше и довечера Да пренощува тук. Снощи й се обади по телефона, макар и късно вечерта, и я предупреди, че няма да се прибере, при което в гласа на снаха му прозвуча недоволство. Естествено Лолита не произнесе гласно никакви упреци, но студеният й тон явно говореше: „Не ще и дума, пак жени, а за моите проблеми си забравил напълно.“ Знае ли я човек тая Лолита — като си втълпи разни идиотщини, като нищо може да направи някоя глупост, например да излезе от къщи и да отиде някъде, където отдавна я причакват кредиторите. Хем знае, че може да стане така, ама ще отиде напук на него, на Паригин, та да му даде да разбере, че не бива да я оставя сама, че и да я обижда. За такива хора народът още много отдавна е казал: Ще си избода окото, та омразната ми тъща да има сляп зет.
Трябваше да се обади на Лолита и да я успокои. Евгений се огледа, видя, че Анна се е заплеснала в обработката на гъбите, и отиде при телефона, който беше в хола. Естествено Лолита се разкрещя истерично, но той беше очаквал нещо такова.
— Мислиш, че като ни скри и ни откъсна от света, си изпълни задачата, така ли? — крещеше тя в слушалката. — И ние сега какво, трябва да умрем в заточение, а? Смяташ ли изобщо да решиш някак проблема с парите или не?
— Решавам го — отговори Паригин, като се постара да не избухне. — Това не става толкова бързо, все пак не съм някой милионер, а обикновен инженер, не забравяй това.
— Щом нямаш възможност да намериш пари, не трябваше да обещаваш! Докога ще ме залъгваш с обещания? Да беше казал веднага, че не можеш да помогнеш, тогава щях да намеря друг начин. Досега и пари щях да намеря, и да върна дълга, а не да седя тук затворена като в зандан!
Паригин едва се въздържа да не й отвърне с нещо грубо. Щом има други възможности да намери пари, защо е увиснала на неговия врат и чака помощ от него? Ами да си ги намери, както сметне за добре, а не да му крещи по телефона панически тиради през сълзи.
— Лола, правя всичко, което е по силите ми. Имай търпение, моля те.
Лола помълча, после попита:
— При жена ли си?
— Да.
— Ами добре тогава… Извикай я на телефона, ако обичаш.
— Това пък защо?
— Искам да си поговоря с нея.
— Не е необходимо. Лола, овладей се, моля те.
— Извикай я! — настоя Лолита. — Ако не го направиш, още утре се прибирам вкъщи. Не, не утре, а веднага.
Много хубаво бе, и до шантаж стигна. Нека тъща ми да има сляп зет. Дявол да я вземе тая глупачка! Ако не беше вдовица на братовчед ми, отдавна да съм я пратил по дяволите.