Мъжки игри

— Така. Браво бе! Да не си се наканила да напускаш?

— Мисля за нещо такова — уклончиво отговори Настя.

Изведнъж й стана неудобно, а намерението да напусне отдела й се стори детинско и срамно.

— Какво пък, имаш право. Време ти е да станеш подполковник, а длъжността ти е майорска. Защо трябва да стоиш тук?

— Ами на тебе не ти ли е време? — възрази тя. — Но не напускаш.

— Житената питка ми обеща повишение. Все пак аз имам шанс да стана началник на отдел, а ти нямаш. Жените никога не ги назначават.

— Да, ама Житената питка. А Мелник за нищо на света няма да те назначи, особено след онзи скандал, който ти вдигна. А пък ако успееш да му докажеш, че не е бил прав, нямаш абсолютно никакви шансове. Хора като Господаря не прощават такива неща. По-добре се покай, признай си грешките и покажи, че си способен да ги поправяш.

— А, няма да стане! — Той така енергично завъртя глава, че Настя не се стърпя и се изкиска. — По-добре още дълго да стоя майор, но няма да му простя публичното унижение. Покаяние и признаване на грешки — това приляга на вас, жените. А аз съм мъж.

— И какво сега?

— Ами нищо. Няма да се покайвам. Ще му докажа, че глупакът е той.

— Ясно, ще си стоиш в немилост, но пък с гордо вдигната глава. Юрочка, това е детинщина, а ти си вече голямо момче.

Коротков тежко въздъхна и се навъси.

— Разправят, че генералът се бил разбрал с кмета всяка година да заделят жилища за служителите на милицията — каза той, рязко сменяйки темата.

Настя разбра какво има предвид той. Коротков вече от много години чака ред за жилище. Нещата отдавна тъпчат на място, но ако градските власти все пак започнат, както са обещали, да отпускат жилища за служители на Градското управление на вътрешните работи, за Юра ще има някаква надежда. В случая дългогодишната работа в даден отдел може да изиграе немаловажна роля. На „Петровка“ ако не всички, поне почти всички познават Юра, включително членовете на жилищно-битовата комисия, която се занимава с разпределянето на отпуснатите жилища. А ако той напусне, не се знае какво би станало. Затова Юра ще се опита да се адаптира към Мелник, ще изгради отношенията си с него по някакъв начин, но няма да избяга. А тя, Настя, иска да избяга. Нима се потвърждава тезата, че материалната задоволеност носи не само комфорт, но и лична свобода? Тя има жилище, макар и мъничко, макар и в края на града, чак край околовръстното шосе, но пък собствено, и понеже са само двама с мъжа си, не им е тясно там. Тя не чака ред за получаване на жилище и затова може да си позволи да избяга от началника, който не й харесва. А Юрка не може. Той ще търпи. И ще се опитва да играе с новия шеф онези идиотски мъжки игрички.