Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да й кажеш?
— Ако иска да прекарваш с нея повече време, да ти помогне да намериш пари за мен. В неин интерес е. Същевременно искам да се убедя, че наистина си при жена, а не се криеш от мен, защото не можеш да намериш пари. Жената е що-годе уважителна причина. Извикай я, хайде!
— Почакай малко. — Паригин отиде в кухнята и нежно докосна Анна по рамото. — Аня, моята снаха те моли да поговориш с нея по телефона. Направи го, моля те. Само не обръщай внимание на някои нейни… ами странности, да речем. Тя е много експанзивна дама, темпераментна, избухлива и когато се вълнува, говори чудовищни глупости.
— А какво иска от мен? — учуди се Анна. — Ние дори не се познаваме.
— Иска да се убеди, че наистина съм с теб.
— Не разбирам…
— Нали вече ти обяснявах: притискат я кредиторите на покойния ми братовчед, заплашват я да отвлекат сина й, ако не върне парите. Това са много пари. Понеже цял живот бяхме приятели с мъжа й, съм длъжен да й помогна, разбираш ли? Длъжен съм. Тя не ми харесва, глупава жена, скандалджийка, но заради паметта на братовчед ми трябва да й помогна. Не мога да изоставя нея и племенника си на произвола на съдбата. Трепя се с всички сили да намеря тези проклети пари, но все още нищо не излиза. А тя смята, че се крия от нея, за да не се занимавам с проблемите й, и не вярва, че прекарвам времето си не кой знае къде, а с жената, която обичам и за която смятам да се оженя. Обади й се, Аня, моля те, инак тя няма да миряса. И не обръщай внимание на думите й, каквито и глупости да говори.
— Добре — кимна Анна, — ще поговоря с нея. Как се казва?
— Лолита.
Тя бързо отиде в хола и вдигна слушалката, поставена до телефона.
— Здравейте, Лолита!
Паригин би дал всичко, за да чуе какво говори сега Лола. Напрегнато наблюдаваше Анна, ловеше всяка нейна дума, опитвайки се да възстанови целия диалог, но почти не успяваше, защото Анна произнасяше само кратко: „Да, да, разбирам.“ Накрая каза: „Всичко хубаво, довиждане“ — и затвори.
— Какво ти каза? — веднага попита Паригин.
— Посъветва ме да ти помогна, колкото мога. Колкото по-скоро намериш пари, толкова по-скоро ще си свободен от грижите си за нея и ще можеш да посветиш цялото си свободно време на мен.
— Това ли беше всичко?
— Да.
— Не те ли обиди по някакъв начин?
— Какво говориш, Женя, дори не си помисляй за това.
— Ти нещо се натъжи — разтревожено забеляза той. — Все пак те е разстроила.
— Не, сериозно, не е. Тя ме накара да се замисля.
— За какво?
— За това как да ти помогна. Женя, вече ти казах, че съм готова на всичко, буквално на всичко. Можеш да разчиташ на мен.
Паригин помълча известно време. Сега настъпва отговорният момент, друг такъв няма да има и ако той направи неправилен ход, нищо няма да излезе. Вярно, Лола е абсолютна глупачка, но в случая нейната глупост и скандалджийство му помогнаха, тя е казала на Анна именно това, което той бе искал да й внуши. Той вече бе казвал същите думи, но му се бе сторило, че тя не беше им обърнала внимание. Беше й казал, че преди да се ожени, той трябва да реши проблема с парите за Лолита, а Аня му бе отговорила, че е готова да помогне с каквото може. Но повече не бе споменавала за това, а Паригин искаше тя сама, непременно сама да се върне към този разговор. За да излезе, че тя по собствено желание влиза в играта, а не е въвлечена във всичко това от Паригин.
Евгений дръпна Анна за ръката, настани я на дивана, зарови пръсти в нейната разкошна лъскава коса и започна внимателно да я гали по тила.
— Анечка, за да се намери толкова голяма сума, е нужно твърде много време. Ти си разумен човек и сигурно разбираш, че честните пари не се печелят бързо. И аз знаех това до вчера. Но от вчера насам мисля само за едно: искам да бъдем заедно с теб, искам да станеш моя жена. И не искам да чакам прекалено дълго. Не знам дали ми вярваш, но това е така, макар че трябва да призная — чудя се сам на себе си. Никога в живота си не съм искал толкова силно да бъда с някоя жена, колкото сега. И си мисля как по-бързо да спечеля парите за Лолита. Но при това разбирам, че тази бързина е пряко свързана с риск. Колкото по-бързо, толкова по-опасно. Нещо повече, Анечка — колкото по-бързо, толкова по-близо до престъплението. И искам да те попитам, моето момиче: ще ме обичаш ли, ако извърша нещо незаконно, за да намеря тези пари? Сега ти решаваш: или намирам пари по законен начин, но нашата сватба се отлага за неопределено време, или намирам пари бързо, но на ръба на нарушаването на закона, а ти ми помагаш за това. Както кажеш ти, така ще постъпя.