Последният убиец

29.

Вашингтон

Вторник, 29 ноември 1979 година

На двадесет и девети ноември Наваи, който вече бързо се възстановяваше и скоро щеше да бъде преместен от болницата на ново място за разпит, помоли Стрейкър да му донесе Корана, който беше оставил в хотелската си стая. Стрейкър нямаше никаква основателна причина да му откаже, още повече че лично беше огледал въпросната книга с най-голямо внимание и тя се бе оказала точно това, което изглеждаше — голямо, добре изработено издание в тежка кожена подвързия с различни шиитски апендикси в края, най-вероятно семейна реликва от началото на деветнадесети век. Така че на двадесет и девети ноември Стрейкър занесе книгата на Наваи.

Във Вашингтон наближаваше полунощ. В Техеран вече се разсъмваше. Скоро след изгрев-слънце големи тълпи започнаха да се стичат на улиците, образувайки процесии, бавно придвижващи се през града. Предната вечер по залез-слънце стотици хиляди бяха марширували под студения ситен дъжд в ритъма на приглушените барабани. Утрото отново ги изкара на улиците. Със зачервени очи, изпълнени с религиозен екстаз, хората крачеха по улиците в памет на смъртта на Хюсеин преди тринадесет века. Носеха вериги, с които се самобичуваха, първо през лявото, после през дясното рамо. По-фанатичните бяха закрепили и бръсначи сред металните звена на веригите. Други непрестанно се удряха по оголените гърди или по челата — до разкървавяване. Всичките им грехове, всичките им мъки и страдания щяха да бъдат пречистени на днешния ден и те щяха да бъдат достойни за свещената война срещу сатанинска Америка. Процесията продължаваше, извивайки се като змия, към западната част на града. Пред сградата на американското посолство се беше събрала тълпа от няколкостотин хиляди души, едно безконечно чудовище с безброй усти. В южните райони на града подобни по-малки процесии се придвижваха през тесните улички. А в една къща близо до шахската джамия осем мъже седяха безмълвни, вслушани в крясъците отвън.