Последният убиец

Дълги часове остана мълчалив и неподвижен. Около час преди зазоряване започна да напява тихо ритуала дхикр, неспирно повтаряйки думите „Я Али, я Али“. След половин час смени думите с „Я Хюсеин, я Хюсеин“. Всяка фраза се подчертаваше с резки дълбоки вдишвания, подчинени на строг ритъм. На разсъмване вече навлизаше в първата степен на полухипнотичен транс. Тогава отново промени напева, този път на „Ла илла илла аллах“. После на „Хуваллах“. Отвън стражът, уморен след нощното бдение, предположи, че Наваи е започнал утринната си молитва. Вътре в стаята Наваи продължаваше да седи безмълвен и застинал. Беше със затворени очи, с мускули едновременно стегнати и отпуснати, с контролиран сърдечен ритъм, с всяка секунда забавящ ударите си. И когато първите лъчи на утрото докоснаха небето, той отвори очи, изправи се и отиде до масата. Вдигна Корана и смъкна копринената му обвивка — традиционната обложка на свещената книга в много семейства. Отвори го по средата и го огъна наопаки, така, че между книжното тяло и гръбчето на корицата се появи междина. Пъхна пръсти в нея, измъкна ивицата плат и я откъсна. В оголеното място лъсна метал. Той внимателно го измъкна с палеца и показалеца си. Беше тънко острие дълго почти педя, от най-фина закалена стомана. Внимателно върна ивицата плат на мястото й, затвори Корана и го остави на масата. Там имаше няколко неотворени пакета бинтове. Скъса единия, отряза едно парче и го омота плътно около горната част на ножа, която беше затъпена.

Вдигна ножа и го опря в бузата си, след което започна бавно да го притиска в кожата. Ножът проби бузата, мина през устата и стигна до другата буза; натискът му не спря и след миг острието се показа от лявата му буза. Дори и звук не се изтръгна от устните му, докато пробиваше плътта си, нито капка кръв не се появи по кожата му. Той бавно издърпа ножа обратно. По двете му бузи останаха следи от пробиването, но без никаква кръв.

Пристъпи към вратата, стиснал ножа зад гърба си, отвори я и повика стража. Мъжът тръгна към него, без да подозира нищо; Наваи се олюля и се подпря на касата. В мига, в който мъжът застана до него, иранецът се раздвижи като мълния, прерязвайки незащитеното гърло на пазача и едновременно с това издърпвайки тялото му в стаята. Разрязаното гърло изригна кървава струя и пазачът се строполи на пода. Наваи затвори вратата. После отиде в центъра на стаята, без да обръща повече внимание на мъртвото тяло, коленичи на килима и отново започна да напява „Хуваллах“. След пет минути спря. Беше готов. Насочи върха на ножа към стомаха си и натисна силно. Острият като бръснач връх проникна в тялото му почти без звук; той бързо го издърпа. Избра ново място и отново натисна. Никаква кръв не бликна от разрезите. Седем пъти сряза тялото си, без дори и капчица кръв да излезе от раните, без да издаде и най-малкия звук. Но челото и тялото му се потяха обилно. Той се изправи, залитна, но успя да възстанови равновесието си и се приближи до леглото. Взе остатъка от бинта и скъсаната опаковка, смачка ги в юмрука си и бавно се насочи към банята. Захвърли в тоалетната чиния безформената топка, в която се бяха превърнали превързочният бинт и опаковката му, и пусна водата; после повдигна капака на резервоара и пусна вътре ножа. Върна се в стаята и отново коленичи на килима. Бледото слънце хвърли първия си лъч през прозореца. Наваи пое дълбоко въздух, изкрещя „Аллах Акбар“ и с неимоверно усилие освободи всяка блокировка по тялото си, вените и артериите. Кръвта шурна едновременно като фонтан от седемте му рани, бялата му пижама мигновено се обагри в тъмночервено, потоци гореща кръв рукнаха по пода. Слънцето още не бе се подало изцяло над хоризонта.