![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
А дори да имаше достъп до линия 24, Итън не би могъл да чуе нищо след включването на телефонния секретар, защото записващото устройство установяваше затворена връзка, която предотвратяваше подслушването.
Никога преди той не бе изпитвал и частица от интереса към линия 24, който изпитваше тази вечер, и тази заинтересованост го тревожеше. Ако искаше да разгадае случилото му се през този паметен ден, той трябваше да пренебрегне суеверието и да мисли логично.
Въпреки това, когато престана да се взира в светлинния сигнал на линия 24, той се загледа в трите сребърни звънчета на бюрото си. И хич не му беше лесно да откъсне очи от тях.
В края на писмото си госпожа Макбий се спираше на списанието, чийто последен брой бе приложила в плика — Панаир на суетата.
Това списание — обясняваше тя — пристигна заедно с други в събота и както обикновено бе сложено на съответната маса в библиотеката. Тази сутрин, малко след като младият господар си тръгна от библиотеката, аз намерих списанието отворено на страницата, която съм отбелязала. Това до голяма степен е причината да променя съвета си, който ви дадох относно въпроса за коледните подаръци.
Между втората и третата страница на статия за майката на Фрик, Фредерика Ниландър, госпожа Макбий беше сложила жълта бележка и бе отбелязала с химикалка един пасаж в текста.
Итън зачете статията от заглавието. В началото на втората страница беше споменат Елфрик. Фреди беше заявила, че двамата със сина й са „като дупе и гащи“ и че където и по света да я закараше славната й работа, те „поддържаха връзка чрез дълги разговори подобно на училищни приятелки, които си споделят мечтите и повече тайни от двама шпиони, съюзили се срещу света“.
Всъщност тяхната телефонна връзка беше толкова тайна, че дори Фрик не знаеше за нея.
Фреди описваше Фрик като „жизнерадостно, самоуверено момче, голям атлет като баща си, много добър с конете, чудесен ездач“.
С конете?
Итън би се обзаложил на годишната си заплата, че ако Фрик някога се бе занимавал с коне, то те са били от вида, който не произвежда тор, и тичат само под музиката на латерни.
С изфабрикуваното на този фалшив Фрик Фреди сякаш даваше да се разбере, че истинските качества на сина й или не й харесват, или дори я карат да се срамува.
Фрик бе достатъчно умен и чувствителен, за да направи точно този извод.
При мисълта, че момчето е прочело тези обидни глупости, Итън хвърли списанието не в кошчето за боклук до бюрото си, а сърдито го запрати към камината с намерението да го изгори по-късно.
Фреди навярно би се оправдала, че в интервю за Панаир на суетата тя трябва да избира всяка дума така, че да подобрява имиджа й. Колко супер би могъл да бъде един супермодел, ако от него се беше пръкнало нещо по-различно от свръхестествен суперсин?
Изгарянето на страниците от списанието, в които имаше снимки на Фреди, щеше да бъде особено приятно. Имитация на вуду.
Линия 24 беше още заета.
Той погледна към компютъра. На екрана още стоеше телефонният индикатор. И това обаждане идваше от номер, който бе блокиран от източника.
Тъй като връзката не бе прекъсната, цифрите, показващи времетраенето на разговора, продължаваха да се менят. Вече беше надхвърлило четири минути.
Това беше прекалено дълго за съобщение, оставено на телефонния секретар, ако повикването бе направено от търговец или беше по грешка. Любопитно.
Сигналната светлина угасна.
Глава 44
Фрик отвори очи и се видя заобиколен отвсякъде от бащи, цяла армия, в която всеки войник имаше същото прославено лице.
Той лежеше по гръб, но не беше в легло. Не смееше да мръдне и се притискаше отчаяно към твърдата гладка повърхност под тялото си, а мислите му се кръжаха объркано и лениво, сякаш във водовъртеж.
Ей, ама тези бащи бяха огромни, някои в цял ръст, други — само глави без тяло, но за сметка на това бяха гигантски, подобни на балони по време на парада за Деня на благодарността.
Фрик имаше чувството, че е припаднал вследствие на недостиг на кислород, което означаваше, че е имал тежък пристъп на астма. Но когато се опита да си поеме дълбоко дъх, той не изпита никакво затруднение.
Повечето огромните лица на баща му изразяваха безстрашие и решителност, бяха запечатали момент на неудържим устрем, но сред тях имаше и усмихнати. Едно лице намигаше, друго се смееше беззвучно. Няколко гледаха влюбено или замечтано, но не към Фрик, а към красиви, известни и също толкова големи женски глави.