Лицето [bg]

От друга страна, невероятните събития от днешния ден разколебаваха обичайния му скептицизъм.

Той отново насочи вниманието си към монитора, към системата за телефонни обаждания. Лицето му се смръщи озадачено, докато съзнанието му търсеше причина, поради която Фрик би измислил историята с пъхтящия мръсник.

Ако някой действително бе се обаждал с похотливи цели на момчето, много вероятно беше това да е свързано със заплахите срещу Манхайм, които бяха пристигнали в черните кутии. В противен случай трябваше да се приеме възможността за едновременно възникване на два източника на заплахи. Итън не вярваше в съвпаденията.

Дишащият тежко мръсник би могъл да бъде реалната личност, породила образа на „професора“ в недописания сценарий на Рейнърд, човека зад конспирацията по изпращането на черните кутии с подаръци и убийството на Манхайм. Ако това беше факт, значи той се беше сдобил по някакъв начин поне с един от домашните телефонни номера, които не бяха записани в указателя, а това беше много тревожещо.

И все пак в телефонната система досега нямаше нито един пропуск. И макар да допускат грешки, машините не лъжат.

Последното обаждане отвън на линия 24 беше последното вписано събитие за деня. Както и би трябвало да бъде.

Според Итън разговорът беше продължил минута и дванайсет секунди. В архива беше записано минута и четиринайсет секунди. Без съмнение двете секунди разлика бяха негова грешка.

Според записа номерът, от който бе дошло обаждането, бе блокиран от източника. Това би било странно, ако обаждането бе дело на търговец по телефона — законът забраняваше тези хора да крият номерата си, но не и в случай че обаждането бе направено по грешка.