Лицето [bg]

Той я разгъна и я изглади с треперещите си пръсти.

С назъбени ръбовете, сякаш беше изтръгнат от рамка, портретът беше на хубава жена с тъмна коса и тъмни очи. Той не я познаваше.

Фрик знаеше от опит, че това как хората изглеждат на снимки няма нищо общо с действителността. И все пак от милата усмивка на тази жена той заключи, че тя има добро сърце, и му се дощя да я познава.

Амулет със зла магия, компрес с отровно биле, предназначено да измъкне безсмъртната душа от всеки, който я има, вуду кукла, връзка с обекта за черна магия, сатанинска щуротия или каквото и да било друго странно или кошмарно чудо, което човек би могъл да очаква да получи от един обитател на огледала, биха били по-малко изненадващи и озадачаващи от тази смачкана снимка. Той нямаше ни най-малка представа коя е тази жена, какво би трябвало да предвещава нейната снимка, как би могъл да установи нейната самоличност или какво би могъл да спечели или загуби, като научи името й.

Страхът му леко намаля от успокояващия ефект на лицето на жената от снимката, но когато вдигна очи от нея към елхата, ужасът отново го обзе. Нещо в елхата се размърда. Не се движеше от клон на клон, нито под прикритието на зелените сенки между клоните. Нещо се случваше в украшенията. Всяко сребърно звънче, всяка сребърна тръба, всяка сребърна висулка бяха като триизмерно огледало. Едно безформено, призрачно отражение се носеше по тези лъскави повърхности напред-назад и нагоре-надолу по дървото.

Само нещо, което летеше в кръг из фоайето, като ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от дървото, би могло да създаде такова отражение. Ала той не виждаше нищо във въздуха — нито огромна птица, нито прилеп, чиито крила имаха размерите на знамена, нито коледен ангел, нито Молох, така че, изглежда, кръжащата сянка се плъзгаше вътре в украшенията и се надигаше като вълна по едната страна на елхата и се спускаше по другата.

Макар и не толкова лъскави като сребърните, червените украшения бяха също като огледала. Същата сянка се движеше на талази и по техните издутини с формата на захаросани ябълки и по рубинените им плоскости, напомняйки на пулсиращо кръвотечение.

Фрик се досети, че това, което го следеше сега — ако изобщо нещо го следеше, — бе същото от винарската изба.

Целият настръхна от ужас.

В един от фентъзи романите, които обичаше, Фрик бе прочел, че призраците могат да се появят по своя воля, но не могат да задържат за дълго материализираната си форма, ако човек не се съсредоточи върху тях, че удивлението и страхът на живите им дават сила и издръжливост.

Бе прочел, че вампирите не могат да влязат в дома ти, ако някой отвътре не ги покани да прекрачат прага.

Бе прочел, че зла същност може да се освободи от оковите на ада и да проникне в човек от този свят през поставката на дъска за викане на духове не ако просто задаваш въпроси на мъртвите, а само ако си достатъчно невнимателен да изтървеш нещо като „ела при нас“ или „присъедини се към нас“.