Лицето [bg]

Госпожа и господин Макбий бяха работили много дълго и усилено днес. Вероятно вече спяха и Фрик не искаше да ги безпокои.

Той стигна до вратата на господин Труман, който съвсем наскоро го бе поканил да го търси за помощ по всяко време на деня и нощта и към когото той бе решил да се обърне още от момента, когато побягна от тавана. Но ето че Фрик изведнъж се разколеба. Мъж излиза от огледалото, лети между гредите на тавана, някакъв дух обитава украшенията на елхата, наблюдава го и може да избухне — Фрик не можеше да си представи как някой би повярвал на такава фантастична безсмислица, особено пък бивш полицай, наслушал се на безброй измислици на лъжливи престъпници и откачени отрепки.

Фрик се разтревожи за момент дали няма да поискат да го приберат в лудницата. Никой не смята, че мястото му е там. Ала в рода му имаше един случай на затваряне в лудница. Някой щеше да си спомни едно от преживяванията на Псевдомама и като погледнеше Фрик, можеше да си помисли: Ето един смахнат, готов за затваряне.

И което е още по-лошо, той бе излъгал господин Труман преди и сега ще трябва да си признае за това.

Той не бе разказал за разговорите си с непознатия от телефона, защото дори те бяха прекалено странни и съвсем не бяха за вярване. Бе се надявал, че ако се ограничи само с пъхтенето на перверзния тип, господин Труман ще проследи източника на обажданията, ще хване мръсника — ако непознатия действително беше перверзник — и щеше да разгадае тази невероятна история.

Господин Труман го бе попитал дали му е казал всичко и Фрик бе заявил:

— Разбира се. Беше само пъхтенето.

Което си беше чиста лъжа.

Сега Фрик трябваше да признае, че както казват полицаите, е спестил част от истината, а полицаите по телевизията не обичат лъжци, които крият информация. От тук нататък господин Труман щеше да започне с право да го подозира, чудейки се дали синът на най-голямата кинозвезда в света не бе на път да се превърне в престъпник.

Щеше да му се наложи да разкаже на господин Труман за непознатия, за Робин Гудфелоу, който всъщност беше Молох, за да го подготви за безумната история, случила се на тавана.

Прекалено много безумни обяснения наведнъж за когото и да било, да не говорим на обезверен бивш полицай, който се е нагледал на всякакви гадости и мрази лъжливи боклуци. Като не беше казал цялата истина на господин Труман тази вечер, Фрик се бе поставил сам натясно, както правят винаги глупаците в тъпите полицейски филми, независимо дали са виновни, или невинни.

Лъжите няма да ти докарат нищо друго, освен мъка.

Тъй, тъй, тъй.

Единственото доказателство за историята му беше смачканата снимка на хубавата жена с милата усмивка, която му бе пъхната в ръцете от мъжа от огледалото.

Той се загледа във вратата на апартамента на господин Труман.