Лицето [bg]

Тя му напомняше и че Санта Барбара се намира само на един час път на север и че е готова да отговоря на телефона, ако има нужда от съвета й. Беше написала номера на мобилния си телефон, който Итън вече знаеше, и телефона на сина си. Бе добавила и адреса на сина си, както и информацията, че съвсем наблизо до дома му, през две преки, се намира чудесен голям парк.

В парка има много величествени стари калифорнийски дъбове — пишеше тя, — също и две обширни поляни. И на двете има място за кацане на хеликоптер, в случай че в имението възникне някаква непредвидена домашна ситуация от такъв сериозен характер, че да наложи връщането ми в стила на военен хирург.

Итън не бе очаквал, че някой би могъл да го накара да се разсмее с глас в края на този мъчителен ден. Със свежото си чувство за хумор госпожа Макбий го бе постигнала.

Тя му напомняше, че в нейно и на съпруга й отсъствие Итън поема родителските грижи за Фрик с всички произтичащи от това права и отговорности.

През деня, ако Итън трябваше да излезе, господин Сатър, главният готвач, щеше да поеме командването. Чистачките и домашните помощници щяха да вършат всичко необходимо за момчето.

След пет часа дневната смяна от домашни помощници щеше да си отиде. След вечеря господин Сатър също щеше да си тръгне.

Тъй като останалите членове на персонала, които живееха в имението, вече бяха излезли в отпуск за Коледа, госпожа Макбий съветваше Итън да се прибере, преди господин Сатър да си тръгне. Иначе Фрик щеше да остане сам в къщата, като най-близо намиращите се възрастни щяха да бъдат двамата пазачи в стаята за охраната в задния двор.

По-нататък в писмото си икономката се занимаваше с най-важния въпрос за коледната сутрин. По-рано през деня, след разговора си с момчето в библиотеката, преди да тръгне към Западен Холивуд, за да разследва Ролф Рейнърд, Итън бе повдигнал въпроса пред госпожа Макбий за коледните подаръци на Фрик.

Всяко дете би посрещнало с възторг възможността да направи колкото си иска дълъг списък от нещата, които желае, и да намери под коледното дърво всичко каквото е поръчал без изключение. На Итън обаче му се струваше, че това разваля вълнението от очакването на изненадата и дори магията на Коледа. Тъй като това щеше да бъде първата му Коледа в Палацо Роспо, Итън беше отишъл при госпожа Макбий в офиса й до кухнята, за да я попита дали би могъл той лично да остави подарък за Фрик под елхата.

— Господ да ви благослови, господин Труман — отвърна тя, — но това не е добра идея. Може да е по-добра от това да се застреляш в крака, за да видиш какъв ще е ефектът от куршума, но не особено.