![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо? — учуди се той.
— Всеки член от персонала получава щедра премия за Коледа, както и нещо дребно, но лично от „Нейман Маркус“ или „Картие“…
— Да, така пише във вашите Стандарти и практики — рече Итън.
— На персонала не е разрешено да си разменя подаръци, защото сме толкова много, че пазаруването би отнело прекалено много време и средства…
— Това също го пише във вашите Стандарти и практики.
— Много съм поласкана, че сте ги запомнили толкова добре. Тогава сигурно ще си спомните и че на персонала не е разрешено да дава подаръци на членовете на семейството главно защото семейството има щастието да притежава всичко, което би могло да поиска, но също и защото господин Манхайм гледа на труда, който полагаме, и на дискретното ни отношение към личния му живот, когато разговаряме със странични хора, като на подаръци, за които той изпитва благодарност ежедневно.
— Но това, че момчето прави списък и знае, че всичко, което е в списъка, ще бъде под елхата в коледната сутрин — това изглежда прекалено подредено и предвидимо.
— Кариерата на една голяма звезда е често неотделима от личния й живот, господин Труман. А в такава широкомащабна и сложна сфера, като тази на господин Манхайм, единствената алтернатива на реда е хаосът.
— Навярно е така. Но е много студено. И тъжно.
Госпожа Макбий сниши глас и заговори с чувство:
— Вярно, тъжно е — призна тя. — Момчето е голяма душичка. Но не можем да направим повече за него, освен да бъдем особено внимателни и да го съветваме и поощряваме, когато помоли за това или когато е ясно, че се нуждае от това, но си мълчи. Един неочакван подарък за Коледа би зарадвал Фрик, но баща му няма да е доволен.
— Правилно ли разбирам, че няма да е доволен по друга причина, която не е включена в споменатите в Стандарти и практики?
Госпожа Макбий замълча задълго, сякаш мислено преглеждаше някакъв много по-дълъг вариант на Стандарти и практики от този, който тя раздаваше в папка на всички служители.
Най-сетне тя проговори:
— Господин Манхайм не е лош човек, нито пък е коравосърдечен, просто е прекалено погълнат от живота си… и може би държи повече отколкото трябва на блясъка му. До известна степен той съзнава от какво е лишил Фрик и със сигурност не би искал отношенията им да са такива, но не знае как би могъл да ги оправи, без да престане да се занимава с всичко, което е необходимо, за да поддържа звездния си имидж. И затова той просто избягва да мисли за проблема. Ако вие сложите подарък за Фрик под елхата, вината на господин Манхайм ще изплува на повърхността и той ще се почувства засегнат от смисъла на вашия жест. И макар че обикновено се отнася много справедливо към служителите си, не бих могла да предскажа какво би направил.
— Понякога, когато си мисля за това самотно дете, ми се приисква да поразтърся баща му, ако ще това и да…
Госпожа Макбий вдигна предупредително ръка.
— Дори и помежду си ние нямаме правото да злословим за хората, които ни дават хляба, господин Труман. Това би било проява на неблагодарност и непочтеност. Това, което казах, беше приятелски съвет, защото ви смятам за ценен кадър и прекрасен пример за нашия Фрик. Той се учи от вас много повече, отколкото вие навярно съзнавате.
В писмото си госпожа Макбий отново се връщаше към въпроса за подаръците. Тя явно го бе обмисляла през деня и бе решила да промени съвета си:
Що се отнася до деликатния въпрос за неочакван подарък, бих желала да внеса известна промяна в предишното си мнение. Нещо малко и много специално, по-скоро магическо, отколкото скъпо, оставено не под елхата, но на друго място, при това анонимно, би развълнувало получателя така, както ние си спомняме, че сме се вълнували като малки в коледната сутрин. Предполагам, че момчето интуитивно ще разбере, че е по-добре да бъде дискретно и няма да сподели с никого новината за подаръка, ако ще да е само заради удоволствието от тайната. Но подаръкът наистина трябва да бъде много специален и трябва да се действа предпазливо. Моля, като приключите с четенето, да нарежете на парченца и да изядете писмото ми.
Итън се разсмя още веднъж.
В този момент сигналната светлина на телефона замига: линия 24. На третото позвъняване телефонният секретар се включи и светлината спя да мига.
Той не можеше да влезе в компютъра и да коригира програмата така, че да получава разговорите от линия 24 в апартамента си. Имаше право да променя само първите двайсет и три линии. Освен Манхайм, само Мин дю Лак имаше достъп до свещената линия 24. Ако помолеше това положение да се промени, това би докарало Мин до върховния гняв, изпитван някога от гуру, който се равняваше на беса на гърмяща змия, тормозена с остра пръчка, само че без съскането.