Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Предани [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Предани [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

Един избор може да те промени... или да те унищожи. Един избор ще те определи. Обществото, което Трис Прайър познава, е в руини – разпокъсано от насилие и борби за надмощие, белязано от непосилни загуби и ужасяващи предателства. Когато й предлагат шанс да изследва света извън познатите й граници, Трис приема без колебания. Може би там някъде отвъд тя и Тобиас ще започнат нов живот заедно, освободени от безкрайни лъжи и болезнени спомени. Но новата реалност на Трис е дори по-обезпокояваща от тази, която оставя зад себе си. Старите открития бързо се оказват изпразнени от смисъл. Неподозирани нови истини променят сърцата на тези, които обича. И за пореден път Трис ще трябва да се изправи пред невъзможен избор, който засяга разбиранията й за смелост, преданост, саможертва и любов.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 160
Перейти на страницу:

да е.

– Не, само държа под око родителите си.

– Родителите, които мразиш? – Тя застава права до мен със скръстени ръце. – Да,

напълно разбирам защо искаш да прекарваш всяка свободна секунда от събуждането си

до времето за сън в гледане на хора, с които не искаш да имаш нищо общо. Желязна

логика.

– Те са много опасни – казвам. – Изключително опасни, защото никой, освен мен, не

знае какво представляват.

– И какво ще направиш, ако видиш, че вършат нещо ужасно? Ще изпратиш димен

сигнал?

Поглеждам я ядно.

– Добре, добре – вдига ръце, за да ми покаже, че се отказва да спори. – Само се

опитвам да ти припомня, че ти не си в техния свят вече, а тук. Това е.

– Разбирам и си права.

Никога не бях предполагал, че един Ерудит може да е толкова наблюдателен и

проницателен по отношение на емоции и чувства, но умните и прозорливи очи на Кара

виждат всичко. Страха ми. Опитите ми да се разсейвам с миналото, за да не мисля за

настоящето. Почти плашещо е.

Продължавам да преглеждам камерите и спирам на една от тях. Тъмно е, но в мрака

се виждат хора, които се приближават към някаква сграда като ято птици. Действат в

пълен синхрон.

– Правят го! – казва Кара развълнувано. – Преданите нападат!

– Хей! – извиквам към една от жените в залата, възрастната, която винаги ме гледа

лошо. – Камера двайсет и четири, бързо!

Тя докосва екрана и всички в залата се събират около нея. Хората, които минават по

коридора, спират, за да видят какво става. Обръщам се към Кара:

– Ще извикаш ли другите? Мисля, че трябва да видят това.

Тя кимва с изпълнени с вълнение очи и хуква по коридора.

Хората около сградата, която не мога да разпозная, не носят цветовете на кастите, но

нямат и ленти със знака на безкастовите. Всички са с пистолети. Опитвам се да видя

някое познато лице, но картината е прекалено неясна. Гледам как ръкомахат, за да

синхронизират действията си в тъмната нощ.

Хапя си палеца в очакване нещо да се случи. След няколко минути Кара се връща с

другите. Когато стигат до насъбралата се тълпа около мониторите, чувам високия, ясен

глас на Питър, който кара хората да се обърнат:

– Извинете!

Когато виждат кой е, веднага му правят път. Останалите вървят след него.

– Какво става? – пита Питър, докато крачи към мен.

– Преданите са направили армия – казвам и посочвам екрана вляво. – Има хора от

всички касти, дори от Миротворците и Ерудитите. Гледам доста тези дни, затова знам.

– От Ерудитите? – изненадва се Кейлъб.

– Преданите са врагове на новите ни врагове – обяснява му Кара. – Ерудитите и

Преданите имат обща цел – да свалят Евелин от власт.

– Правилно ли те чух, че има Миротворци в армията? – пита ме Кристина.

– Те не участват в самите военни действия, но помагат по други начини – отговарям.

– Преди няколко дни Преданите нападнаха първия склад за оръжия на Евелин –

обажда се младата жена, която седи зад най-близкото бюро. – Това е вторият склад. Ето

защо имат оръжия – взеха ги при първия си набег. Евелин успя да премести повечето си

запаси, но този склад е все още пълен.

Баща ми знае същото, което знае и Евелин – че за да управляваш хората, ти е

необходимо единствено да се страхуват от теб. Оръжията ще му помогнат да постигне

това.

– И каква е крайната цел? – пита Кейлъб.

– Преданите имаме една-единствена цел – да се върнем към първоначалния замисъл

на града – обяснява Кара. – Включително и да изпратим група хора отвъд оградата,

както ни беше казано от Едит Прайър. За жалост, после се оказа, че нейните инструкции

нямат никаква стойност. Както и възстановяването на кастите със сила. Преданите се

подготвят да атакуват безкастовите. Това беше планът, който направихме с Йохана,

преди да тръгна. Не бяхме обсъждали да се свързваме с баща ти, Тобиас, но тя има

право на собствени решения.

Почти бях забравил, че преди да заминем, Кара беше лидер на Преданите. Не съм

сигурен дали продължава да я е грижа дали кастите ще оцелеят, но определено я е

грижа за хората. Разбирам го по начина, по който гледа в монитора – с вълнение, но и със

страх.

Макар че в залата е много шумно и всички обсъждат разпалено случващото се,

веднага чувам стрелбата. Куршумите звучат странно през микрофоните на камерите.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)