Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
да е.
– Не, само държа под око родителите си.
– Родителите, които мразиш? – Тя застава права до мен със скръстени ръце. – Да,
напълно разбирам защо искаш да прекарваш всяка свободна секунда от събуждането си
до времето за сън в гледане на хора, с които не искаш да имаш нищо общо. Желязна
логика.
– Те са много опасни – казвам. – Изключително опасни, защото никой, освен мен, не
знае какво представляват.
– И какво ще направиш, ако видиш, че вършат нещо ужасно? Ще изпратиш димен
сигнал?
Поглеждам я ядно.
– Добре, добре – вдига ръце, за да ми покаже, че се отказва да спори. – Само се
опитвам да ти припомня, че ти не си в техния свят вече, а тук. Това е.
– Разбирам и си права.
Никога не бях предполагал, че един Ерудит може да е толкова наблюдателен и
проницателен по отношение на емоции и чувства, но умните и прозорливи очи на Кара
виждат всичко. Страха ми. Опитите ми да се разсейвам с миналото, за да не мисля за
настоящето. Почти плашещо е.
Продължавам да преглеждам камерите и спирам на една от тях. Тъмно е, но в мрака
се виждат хора, които се приближават към някаква сграда като ято птици. Действат в
пълен синхрон.
– Правят го! – казва Кара развълнувано. – Преданите нападат!
– Хей! – извиквам към една от жените в залата, възрастната, която винаги ме гледа
лошо. – Камера двайсет и четири, бързо!
Тя докосва екрана и всички в залата се събират около нея. Хората, които минават по
коридора, спират, за да видят какво става. Обръщам се към Кара:
– Ще извикаш ли другите? Мисля, че трябва да видят това.
Тя кимва с изпълнени с вълнение очи и хуква по коридора.
Хората около сградата, която не мога да разпозная, не носят цветовете на кастите, но
нямат и ленти със знака на безкастовите. Всички са с пистолети. Опитвам се да видя
някое познато лице, но картината е прекалено неясна. Гледам как ръкомахат, за да
синхронизират действията си в тъмната нощ.
Хапя си палеца в очакване нещо да се случи. След няколко минути Кара се връща с
другите. Когато стигат до насъбралата се тълпа около мониторите, чувам високия, ясен
глас на Питър, който кара хората да се обърнат:
– Извинете!
Когато виждат кой е, веднага му правят път. Останалите вървят след него.
– Какво става? – пита Питър, докато крачи към мен.
– Преданите са направили армия – казвам и посочвам екрана вляво. – Има хора от
всички касти, дори от Миротворците и Ерудитите. Гледам доста тези дни, затова знам.
– От Ерудитите? – изненадва се Кейлъб.
– Преданите са врагове на новите ни врагове – обяснява му Кара. – Ерудитите и
Преданите имат обща цел – да свалят Евелин от власт.
– Правилно ли те чух, че има Миротворци в армията? – пита ме Кристина.
– Те не участват в самите военни действия, но помагат по други начини – отговарям.
– Преди няколко дни Преданите нападнаха първия склад за оръжия на Евелин –
обажда се младата жена, която седи зад най-близкото бюро. – Това е вторият склад. Ето
защо имат оръжия – взеха ги при първия си набег. Евелин успя да премести повечето си
запаси, но този склад е все още пълен.
Баща ми знае същото, което знае и Евелин – че за да управляваш хората, ти е
необходимо единствено да се страхуват от теб. Оръжията ще му помогнат да постигне
това.
– И каква е крайната цел? – пита Кейлъб.
– Преданите имаме една-единствена цел – да се върнем към първоначалния замисъл
на града – обяснява Кара. – Включително и да изпратим група хора отвъд оградата,
както ни беше казано от Едит Прайър. За жалост, после се оказа, че нейните инструкции
нямат никаква стойност. Както и възстановяването на кастите със сила. Преданите се
подготвят да атакуват безкастовите. Това беше планът, който направихме с Йохана,
преди да тръгна. Не бяхме обсъждали да се свързваме с баща ти, Тобиас, но тя има
право на собствени решения.
Почти бях забравил, че преди да заминем, Кара беше лидер на Преданите. Не съм
сигурен дали продължава да я е грижа дали кастите ще оцелеят, но определено я е
грижа за хората. Разбирам го по начина, по който гледа в монитора – с вълнение, но и със
страх.
Макар че в залата е много шумно и всички обсъждат разпалено случващото се,
веднага чувам стрелбата. Куршумите звучат странно през микрофоните на камерите.