Предани [calibre 1.48.0]

изричам:

– Разбира се, че нямам търпение! Това е първото ми събрание. Искаш ли да ти

помогна? Изглеждаш изморен.

– Добре, добре – съгласява се той.

Минавам зад стола, хващам дръжките му и започвам да го избутвам напред.

– Май наистина съм изморен – въздъхва Дейвид. – Цяла нощ не съм лягал, за да се

занимавам с поредната криза.

– Каква криза? – питам.

– Скоро ще разбереш. Да не избързваме.

Казва да завия вдясно и тръгваме по слабо осветения коридор на терминал 5 – така

пише на табелката. Дейвид ми обяснява, че надписът е останал от времената, когато

това място е било летище. Няма никакви прозорци, никакъв намек за външния свят.

Почти усещам как стените ме затискат, сякаш самият терминал се бои от чужди очи. О,

само ако знаеха моите очи какво търсят…

Докато бутам инвалидния стол, поглеждам ръцете на Дейвид, впити в облегалките.

Кожата около ноктите му е зачервена, сякаш цяла нощ я е гризал със зъби, а самите му

нокти са нащърбени. Спомням си как моите собствени ръце изглеждаха по същия начин,

когато виденията от симулациите на страха по време на инициацията ми в кастата на

Безстрашните завладяваха всеки мой сън. Може би Дейвид се тормози по същия начин

от спомена за симулационната атака?

„Не, няма да го съжалявам – мисля си. – Направил го е веднъж, ще го направи

отново.“

– Тук сме – обажда се той и аз избутвам количката през двойната врата. Изглежда,

консултантите са дошли по-рано. Пият кафе и от време на време разбъркват захарта с

пластмасови бъркалки. Повечето са мъже и жени на възрастта на Дейвид. Има и някои

по-млади – Зоуи също е тук и ми се усмихва леко напрегнато, но учтиво, както винаги.

– Хайде да се организираме и да започваме – казва Дейвид и наглася количката си зад

централното място на масата. Сядам на един от столовете до стената, а Зоуи се

настанява до мен. Очевидно не е разрешено на младите да сядат край масата до

големите клечки. И така е добре, ще мога да подремна, ако стане много скучно. Макар че

новата криза на Дейвид очевидно е доста сериозна, щом го е държала буден цяла нощ.

– Снощи ми се обадиха от контролната зала и ми съобщиха, че Чикаго е на ръба на нов

конфликт. Бивши членове на кастите са се обединили в групата на Преданите и са

решили да въстанат срещу контрола на безкастовите. Атакували са складовете за

оръжие на Евелин Джонсън. Това, което не знаят, е, че Евелин е открила ново оръжие –

цял склад със серума на смъртта, скрит в централата на Ерудитите. Както знаем,

серумът действа на всички, дори на Дивергентите. Ако Преданите нападнат безкастовите

и Евелин Джонсън им се противопостави, жертвите ще бъдат ужасно много. Това ще

бъде катастрофа.

Забивам поглед в земята, а всички в стаята започват да говорят едновременно.

– Тишина! – нарежда Дейвид. – Както знаем, градовете вече са застрашени от