Предани [calibre 1.48.0]

– Обсебен?

– Е, каква дума би използвала за човек, който при първа възможност си бие серума на

страха и застава пред едни и същи страхове?

– Не знам. Решен да се пребори с тях. – Правя пауза. – Смел...

– Да, разбира се. Но е и малко луда работа, не мислиш ли? Повечето Безстрашни по-

скоро биха скочили в бездната, отколкото отново да се изправят пред своята зона на

страха. В това има смелост, но има и мазохизъм. А границата между тези две неща при

него е доста размита.

– Знам това – казвам.

– Знам, че знаеш – усмихва се той. – Така че просто казвам, че когато вземеш един

човек и го добавиш към друг и почнеш да ги размесваш, както се меси тесто, винаги се

получават проблеми. Но вие и двамата имате много силни качества. Това е.

– Много кулинарно обяснение. Да ги размесваш като тесто?

Амар започва да мачка въображаемо тесто, аз се разсмивам на глас, но въпреки това

не мога да спра да мисля за болката в гърдите си. Не спира да ме изгаря от началото на

разговора.

ÃËÀÂÀ

ÒÐÈÄÅÑÅÒ È ÏÅÒÀ

Òîáèàñ

Тръгвам към няколкото стола най-близо до прозорците в контролната зала и

започвам да преглеждам мониторите в търсене на родителите си. Намирам Евелин във

фоайето на централата на Ерудитите – говори тихо с Тереза и с още един безкастов.

Тримата са застанали много близо един до друг. Това са помощниците сега, след като

я изоставих. Увеличавам звука, но не успявам да чуя какво си говорят.

През прозорците на контролната зала виждам същото черно и пусто нощно небе като в

града. Само че тук има малки сини и червени светлинки, които маркират пистите на

летището. Странно е да се замислям колко общи неща имаме и колко различни са в

същото време световете ни.

Хората в контролната зала вече знаят, че аз съм човекът, който е изключил

алармената система на сградата по време на атаката, макар че всъщност Нита

инжектира на единия дежурен пазач серума на Миротворците. Повечето хора се правят,

че ме няма и ми позволяват да гледам, стига да не им преча и да стоя далеч от бюрата

им.

Преглеждам различни камери на един от екраните и търся дали улавят баща ми и

Йохана, или пък нещо друго, което да ми подскаже какво става с Преданите. Виждам

всяка част от града – Жестоката борса, Виенското колело, централната улица в сектора

на Аскетите, полетата на Миротворците, които сега се обработват от всички касти. Но

нито една от камерите не ми показва това, което търся.

– Често идваш тук – чувам гласа на Кара и я виждам да се приближава. – От

останалата част от Бюрото ли се страхуваш? Или от нещо друго?

Права е. Идвам в контролната зала, за да убия времето, докато чакам присъдата си от

Трис, докато чакам плана ни за нападението над Бюрото, докато чакам нещо, каквото и