Чародейката

– Значи ще умреш – каза Хел.

– Хората цял живот ми го повтарят – рече Черния ястреб, клатейки глава. – А аз

още съм тук, докато те не са.

От една килия се появи дребен минотавър и отпусна тежките си раздвоени копита

върху рамената на Били Хлапето, събаряйки го на колена. Ръката на Макиавели се

раздвижи, оставяйки след себе си противния мирис на змия. Минотавърът

изведнъж нададе вой, замята глава насам-натам и почна да се чеше неистово,

дерейки собствената си плът. Черния ястреб замахна с дръжката на едното копие и

подсече краката на създанието. То се стовари с грохот на пода и се затъркаля,

като пищеше и се чешеше бясно.

– Щипалки и бълхи – каза Макиавели с усмивка. – Винаги съм ги смятал за крайно

подценявани насекоми. Особено когато са напъхани в ушите.

– Напъхал си щипалки в ушите му? – рече Били и потрепери. – Това е гадно.

– Напълно прав си. Може би предпочиташ да го бях оставил да си гризне от теб?

Преди Били да успее да отговори, от отворената врата в края на коридора се

появиха два сатира. Те имаха закърнели човешки туловища и рога и крака на кози.

И двамата бяха въоръжени с къси костени лъкове. Изблеяха радостно, поставиха

на тетивите си стрели с черни върхове и ги изпънаха.

Макиавели описа полукръг във въздуха с ръката си, като разтваряше и свиваше

пръсти с мълниеносна бързина.

Блеенето на сатирите премина в уплашени писъци, когато тетивите им се

превърнаха в гърчещи се змии и запълзяха нагоре по ръцете им. Те захвърлиха

лъковете и побягнаха навън в нощта.

– Илюзия – каза Макиавели. – Това винаги е било моя специалност.

– Ти си пълен с изненади – каза Били впечатлен.

Италианецът повдигна вежда.

– Нямаш представа колко си прав.

Групата от Древни и безсмъртни се втурна по коридора през една тясна врата.

Зад нея имаше редица от стаи със стъклени стени, които водеха навън, към

вонящата мъгла. Сатирите бяха изчезнали, но тъмнината бе пълна с неприятни

звуци. Страховити силуети се движеха в мрака и Марс и Один замахваха с

мечовете си към всеки, който се приближи твърде близо.

– Чакайте малко. – Макиавели спря на вратата, опитвайки се да се ориентира. –

Трябва да разберем къде на острова се намираме.

– Току-що излязохме от административната сграда – каза веднага Черния ястреб.

– Откъде знаеш? – попита италианецът.

Индианският безсмъртен хвана Макиавели за ръката и го завъртя лекичко. Точно

над вратата, от която бяха излезли, бе издялан орел с разперени крила върху

американски флаг с формата на щит. Под тях ясно се виждаше олющеният надпис

„Административна сграда“.

– Фарът трябва да се намира почти право отсреща – каза Черния ястреб, сочейки

през мъглата.

– Но къде е Ареоп-Енап? – попита Марс. – Фламел използва папагала, за да ни

каже, че Стария паяк е на острова.

Мъглата се сгъсти във водни капчици, които образуваха лицето на Хуан Мануел