Кресчендо

Заключих и изтичах на алеята да посрещна Ви.

— Още ли искаш да се изнесеш? — попита тя.

— Да.

— Да поговорим?

— Не.

— Както кажеш. — Обаче не звучеше никак доволна.

Един час по-късно Ви паркира доджа между два големи камиона, които навлизаха в нашето паркомясто и от двете страни. Прекосихме паркинга и платихме входните билети за парка. Паркът беше по-претъпкан от обикновено заради лятното слънцестоене — най-дългия ден в годината. Веднага разпознах няколко физиономии от училище, но иначе бях като сред море от непознати. Лицата на повечето хора бяха скрити под маски с формата на пеперуди в златисто и сребристо. Явно някой ги продаваше с огромно намаление.

— Откъде да започнем? — попита Ви. — От игралната зала? От къщата на смеха? От будките за храна? Лично аз предпочитам последното. Така ще ядем по-малко.

— По силата на каква логика?

— Ако спрем там последно, апетитът ни ще е огромен. Или поне моят. Винаги ям повече, когато апетитът ми се е изострил.

Пет пари не давах откъде ще започнем. Бях тук само за да се поразсея за няколко часа. Проверих си телефона, но нямах пропуснати разговори. Кога най-сетне детектив Басо щеше да отговори на обажданията ми? Да не би да му се беше случило нещо? Над мислите ми беше надвиснал черен облак и никак не ми допадаше безпокойството, което ми внушаваше.

— Много си пребледняла — отбеляза Ви.

— Казах ти, че не се чувствам добре.

— Защото не се храниш добре. Сядай. Отивам да взема захарен памук и хотдог. Само си помисли за онази вкусна горчица. Не знам за теб, но на мен вече ми просветва пред очите и пулсът ми се ускорява.

— Не съм гладна, Ви.

— Разбира се, че си гладна. Всеки огладнява. Затова са всичките тези сергии. — И преди да успея да я спря, тя отпраши.

Крачех по алеята и чаках Ви, когато мобилният ми звънна. На екрана се изписа името на детектив Басо.

— Най-накрая — въздъхнах и отворих телефона.

— Нора, къде си? — попита той в мига, в който вдигнах. Говореше бързо и личеше, че е разстроен. — Скот избяга. Измъкна се. Цялата полиция сме вдигнали на крак да го търси, но искам ти да стоиш далеч от него. Ще дойда да те взема, докато тази работа се размине. Веднага тръгвам за къщата.

Гърлото ми се стегна и аз почти не бях в състояние да отговоря.

— Моля? Как е успял да се измъкне?

Детектив Басо се поколеба, преди да отговори.

— Огънал е пръчките на килията.

Разбира се, той е нефилим. Преди два месеца видях как Чонси смачка телефона ми в ръка. Не ми се струваше нереалистично Скот да използва цялата си сила, за да избяга от затвора.

— Не съм си вкъщи, а в увеселителния парк Делфик. — Неволно огледах тълпата за Скот, но той нямаше откъде да разбере, че съм тук. След като е избягал от затвора, вероятно е отишъл право у нас, очаквайки да ме намери там. Изпитах огромна признателност към Ви, задето ме измъкна навън тази вечер. Вероятно Скот беше в къщата в момента…