Кресчендо

— Вие какво търсите тук? — попитах, местейки очи от Риксън към Ви.

— Ще се обадя на Пач — каза Риксън, отвори мобилния си и го притисна към ухото си. — Сигурно ще иска да дойде.

Бях в шок и не можех да споря.

— Трябва да повикаме ченгетата — каза Ви. Погледна към Скот, който лежеше пребит в безсъзнание. — Да го вържем ли? Ами ако се събуди и се опита да се измъкне?

— Ще го вържа в пикапа, само да се обадя — каза Риксън.

— Ела, миличка — придърпа ме Ви в прегръдката си. Поведе ме надолу по стълбите, преметнала ръка през рамото ми. — Добре ли си?

— Да — отвърнах механично, все още замаяна. — Вие как се озовахте тук?

— Риксън се отби и се мотаехме в стаята ми, когато изпитах странното усещане, че трябва да проверя как си. Когато дойдохме, видях мустанга на Скот на алеята. Реших, че това едва ли е добър признак, като се има предвид, че ти тършува в спалнята му. Казах на Риксън, че нещо не е наред, а той ми нареди да остана в колата и влезе. Радвам се, че пристигнахме, преди да се случи нещо още по-лошо. Откачена работа. Как така ще ти размахва нож?

Преди да успея да й обясня, че аз първа съм размахала ножа, Риксън дотича и се присъедини към нас долу.

— Оставих съобщение на Пач. Би трябвало скоро да дойде. Звъннах и на ченгетата.

След двайсет минути детектив Басо спря на алеята с включена лампа на покрива на колата. Скот постепенно идваше в съзнание, размърдваше се и стенеше в каросерията на пикапа на Риксън. Лицето му представляваше подута и кървава пихтия, ръцете му бяха вързани отзад. Детектив Басо го изправи и замени въжето с белезници.

— Нищо не съм направил — изломоти Скот с окървавените си и подути устни.

— Проникването с взлом нищо ли е? — попита детектив Басо. — Законът е на друго мнение.

— Тя открадна нещо от мен — посочи ме Скот с брадичката си. — Питайте я. По-рано тази вечер е влизала в стаята ми.

— Какво е откраднала?

— Не мога да говоря за това.

Детектив Басо погледна към мен въпросително.

— Тя беше с нас цяла вечер — намеси се Ви бързо. — Нали, Риксън?

— Абсолютно — потвърди той.

Скот ме прикова обвинително с поглед.

— Бързо се сдушихте!

Детектив Басо не му обърна внимание.

— Да поговорим за ножа.

— Тя първа го размаха.

— Ти влезе с взлом вкъщи — казах. — Беше самозащита.

— Искам адвокат — каза Скот.

Детектив Басо се усмихна, но доста нетърпеливо.

— Адвокат ли? На мен ми се струва, че си виновен, Скот. Защо си я заплашил с нож?

— Нямаше да я намушкам. Просто взех ножа от ръката й. Тя ме заплаши първа.

— Добър лъжец е, признавам му го — каза Риксън.

— Скот Парнел, арестуван си — оповести детектив Басо и наведе главата на Скот, докато го настаняваше в полицейската кола. — Имаш правото да мълчиш. Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб.