Кресчендо

Преди да се усетя, Скот ме стисна за лакътя и ме помъкна по пътеката.

— Пусни ме — опитах да се освободя аз. Само че Скот беше по-силен и не отслаби хватката си.

— Разбира се, Нора, но след като ми кажеш къде е.

— Какво къде е? — попитах нападателно.

Той се засмя мрачно.

Постарах се изражението ми да остане непроницаемо, но мислите ми препускаха бясно. Ако му кажех, че пръстенът е вкъщи, щяхме да напуснем парка. Сигурно щеше да ме замъкне със себе си, а когато полицията пристигне, вече нямаше да сме тук. Не можех да се обадя на детектив Басо и да го осведомя за промяната в плановете. Не и в присъствието на Скот. Трябваше да го задържа тук, в парка.

— На гаджето на Ви ли го даде? Да не би да мислиш, че той ще те защити от мен? Знам, че не е… нормален. — В погледа на Скот е четеше същата ужасена несигурност. — Знам, че той може да прави неща, които другите хора не могат.

— Като теб ли?

Скот ме изгледа гневно.

— Той не е като мен, Нора. Не е същият. Толкова мога да ти кажа. Няма да те нараня. Трябва ми само пръстенът. Дай ми го и няма да ме видиш повече.

Лъжеше. Щеше да ме нарани. Беше достатъчно отчаян, че да избяга от затвора. На този етап вече нищо не му се струваше прекалено — той щеше да си получи пръстена обратно, каквото и да му струваше. Адреналинът пулсираше във вените ми и не бях способна да разсъждавам ясно. Само че инстинктът за самосъхранение ми подсказваше, че трябва да взема нещата в свои ръце. Трябваше да намеря начин да се откъсна от Скот. Последвах инстинкта си слепешката и казах:

— Пръстенът е у мен.

— Знам, че е у теб — нетърпеливо отбеляза той. — Но къде?

— Тук е. Нося го със себе си.

Той се замисли, после дръпна чантата ми и започна да рови.

Поклатих глава:

— Хвърлих го.

Той ми метна чантата обратно и аз я хванах и я притиснах до гърдите си.

— Къде? — попита настойчиво.

— В една кофа близо до входа — отвърнах механично. — В женските тоалетни.

— Покажи ми.

Запътихме се надолу по пътеката и аз си наредих да запазя спокойствие достатъчно дълго, за да измисля следващия си ход. Можех ли да избягам? Не, Скот щеше да ме хване. Можех ли да се скрия в някоя дамска тоалетна? Да, но само за кратко. Скот не беше от стеснителните и за него изобщо не представляваше проблем да влезе вътре, за да получи каквото иска. Обаче мобилният ми още беше у мен. Можех да се обадя на детектив Басо от дамската тоалетна.

— Ето там — показах към една от дървените бараки. Входът на женските тоалетни беше точно пред нас, на края на една циментова пътека под наклон, а мъжката тоалетна беше отзад.

Скот стисна раменете ми и ме разтърси.