Кресчендо

Не бях спала вече трийсет и шест часа, с изключение на няколко часа в четвъртък вечерта, когато се срещнах с Пач насън. Не ми беше трудно да остана будна през нощта — затворех ли очи, експлозията отново избухваше в съзнанието ми и аз се сепвах. И понеже не можех да спя, цяла нощ мислих за Пач.

Когато Риксън ми каза, че Пач е Черната ръка, той беше посял в душата ми семето на съмнението, което беше поникнало и разцъфнало в страхотно недоверие, но все още не бе успяло да ме задуши. Още не. Една частица от мен още искаше да се разплаче и яростно да заклати глава, отричайки възможността Пач да е убиецът на баща ми. Силно прехапах устната си и се съсредоточих над болката, за да не си спомням колко пъти той беше докосвал устната ми с пръст или беше целувал извивката на ухото ми. Не можех да мисля за тези неща.

В седем часа дори не понечих да стана от леглото и да отида на лятно училище. Оставих поредица от съобщения на детектив Басо сутринта, после и следобед, и вечерта — по едно на всеки час, но той не ми отговори. Убеждавах се, че звъня, за да проверя как е Скот, но дълбоко в себе си подозирах, че просто исках да усещам присъствието на полицията наблизо. Колкото и да не ми допадаше детектив Басо, се чувствах малко по-сигурно, като знаех, че е от другата страна им линията. Понеже една мъничка част от мен започваше да си мисли, че може би снощи целта не е била унищожаването на улики.

Ами ако някой се опитваше да ме убие?

Предишната нощ, докато разсъждавах за какво ли не, се опитвах да наместя откъслечните сведения, с които разполагах. Единственото ясно нещо, което все изникваше в съзнанието ми, беше нефилимското кърваво общество. Пач твърдеше, че наследникът на Чонси иска да отмъсти за смъртта му. Кълнеше се, че никой не може да проследи смъртта на Чонси до мен, но аз започвах да се опасявам, че не е така. Ако наследникът знаеше за мен, може би снощи бе направил първия си опит да ми отмъсти.

Малко вероятно беше някой да ме е проследил до апартамента на Пач толкова късно снощи, но знаех едно за нефилимите — че много ги бива да правят най-невероятни неща.

Мобилният ми звънна в джоба и аз го отворих още преди второто позвъняване.

— Ало?

— Хайде да отидем на купона по случай лятното слънцестоене — каза Ви. — Ще хапнем захарен памук, ще се повозим на въртележката, може дори да отидем да ни хипнотизират и да направим наистина откачени неща.

Сърцето ми, което се беше качило в гърлото, отново се върна на мястото си. Значи не беше детектив Басо.

— Здрасти.

— Какво ще кажеш? В настроение ли си за малко екшън? Искаш ли да отидем на Делфик?

Честно казано, не исках. Смятах да звъня на детектив Басо през шейсет минути, докато най-накрая не ми вдигне.

— Земята вика Нора.

— Не се чувствам добре — отговорих.