Кресчендо

Върху нощното шкафче имаше чинии със засъхнала храна по дъното и макар че леглото беше застлано с чаршафи, те изобщо не изглеждаха чисти и прани наскоро. Всъщност, ако се съди по вонята, сигурно от месеци не бяха виждали прах за пране. В задния ъгъл стоеше малко бюро с компютърен монитор. Самият компютър го нямаше и аз реших, че Пач доста се е постарал да не оставя следи.

Приклекнах пред бюрото и започнах да отварям чекмеджетата едно по едно. Не открих нищо необичайно: моливи и един каталог «Жълти страници». Тъкмо щях да затворя чекмеджето, когато вниманието ми привлече кутийка за бижута, залепена с тиксо от долната страна на плота. Протегнах ръка отдолу и на сляпо отлепих кутийката. Отворих капачето и цялата настръхнах.

Вътре имаше шест пръстена на Черната ръка.

В далечния край на коридора входната врата изскърца.

Скочих на крака. Пач ли се беше върнал? Не биваше да ме намира. Не сега, не и когато тъкмо съм намерила пръстените на Черната ръка в апартамента му.

Огледах се, търсейки къде да се скрия. Между мен и дрешника се намираше двойното легло. Ако опитах да заобиколя леглото, можеше да ме види през вратата. Покатерех ли се на леглото, скриптенето на пружината можеше да ме издаде.

Предната врата се затвори с тихо изщракване. Тежки стъпки прекосиха линолеума в кухнята. Нямах друг изход, затова се качих на рамката на прозореца, преметнах краката си навън и възможно най-тихо скочих на пожарната стълба. Опитах се да затворя прозореца зад себе си, но той заяде и заседна. Приклекнах ниско, само очите ми се подаваха, за да виждам какво става в апартамента. Облизах пресъхналите си устни.

На стената на коридора се появи сянка, която се приближи. Скрих се.

Бях уплашена — щеше да ме спипа, — но стъпките се отдалечиха. След по-малко от минута входната врата се отвори и отново се затвори. В жилището отново се възцари зловеща тишина.

Бавно се изправих. Постоях така около минута, за да се уверя, че апартаментът наистина е празен, после се промъкнах обратно вътре. Изведнъж се почувствах видима и уязвима. Тръгнах по коридора. Какво пропусках? Явно Пач беше Черната ръка, но как бе успял да се промъкне в тайното нефилимско общество? Какви беше ролята му? Какво изобщо се случваше? Метнах чантата си на рамо и тръгнах към изхода.

Ръката ми беше на бравата, когато долових странен шум. Часовник. Тихото ритмично тиктакане на часовник. Намръщих се и се обърнах към кухнята. Звукът не се чуваше, когато влязох — поне така си мислех. Заслушах се съсредоточено и проследих приглушеното тиктакане до другия край на стаята. Коленичих пред шкафа под мивката.

Отворих го с растяща тревога. Обзета от паника и объркване, едва успях да разбера какво се намира на сантиметри от коленете ми. Пръчки динамит. Овързани с тиксо. Бели, сини и жълти жички.