Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Ачати разпери ръце.
— Това са предимствата на моя пост, посланик Денил. — Той кимна на Тайенд. — Посланик Тайенд. Радвам се, че посещавам Дома на Гилдията при по-приятни обстоятелства от последния път.
— Ако имате предвид компанията на кралските шпиони, то смея да заявя, че обстоятелствата са до голяма степен същите.
Ачати кимна съчувствено.
— По тези въпроси кралят има далеч по-малко скрупули, отколкото бихте могли да предположите.
— Проява на добро възпитание е поне да се престори, че не шпионира останалите. Дори това да е очевидно.
Ачати поклати глава.
— Така ли? Киралийците наистина имат странни идеи за възпитанието. Но не за това съм дошъл да говоря с вас.
Денил скръсти ръце.
— А за какво?
— Дойдох да обясня защо разкрих на краля за моето участие в бягството на Лоркин.
— Мисля, че се досетихме — каза му Тайенд. — Видели сте възможност да се сдобиете с информация от него.
Ачати кимна.
— Такава, която не включва отвличане, затвор или нещо по-лошо. Но поех риска, че той може да не удържи думата си. Кралят го сметна за безразсъдно, но накрая се убеди, че това е най-добрият начин. — Сачаканецът пристъпи напред. — Нали разбирате, че възпротивя ли се по някакъв начин на желанията на краля, това накрая ще бъде разкрито.
Денил кимна.
— Следващия път носехте кръвния му камък.
— Да. Самоинициативата е болезнена тема за един крал. Кога идва краят й и започва неподчинението? Винаги съществува опасността, че познаването на нуждите на краля може да бъде интерпретирано като предположение за онова, което кралят иска.
— Нима кралят не получи онова, което искаше?
Ачати повдигна рамене.
— Не. Получи онова, от което се нуждаеше. Не всичко, което знаеше Лоркин, но достатъчно.
— Лоркин е предал Изменниците? — Тайенд поклати невярващо глава.
— Подозирам, че според него не е така. — Ачати се усмихна тънко. — Той реши, че ни е измамил, но ни каза повече, отколкото осъзнаваше.
— И какво ви каза? — Денил не очакваше, че Ачати ще му отговори. Щом информацията бе толкова важна, че кралят да го пусне да си отиде…
— Каза ни къде се намира домът на Изменниците, точно както обеща.
Тайенд присви очи.
— Казал е нещо неопределено, като например „в планините“?
— Не. Той каза: „в Сачака“.
Ачати ги гледаше в очакване, докато Тайенд се обърна и погледна намръщено Денил. Отвръщайки на погледа на елийнеца, Денил кимна разбиращо.
— Разкрил е, че Изменниците считат цялата страна за свой дом по право — обясни той. — Което означава, че те не се надяват да останат скрити или да се отцепят. — Магьосникът се обърна и погледна Ачати. — Надеждата им е един ден да управляват Сачака.
— Аха — рече Тайенд. — Но това може да се случи след години. И може да не спечелят.
— Няма да спечелят — отвърна твърдо Ачати. — Не може в планината да живеят толкова много от тях, колкото сачаканци има в равнините. Ние ги превъзхождаме по сила. Затова обичайните им методи са шпионирането и похищението. — Лицето му стана сериозно. — И затова ние също имаме шпиони навсякъде, включително в Дома на Гилдията — макар преди отвличането на Лоркин да не бяха много, защото не смятахме, че Изменниците ще се заинтересуват от киралийците.
Денил се намръщи при откритото признание за шпионите в Дома на Гилдията.
— Те са тук заради вашата безопасност — увери ги Ачати. — Лоркин, разбира се, е друг въпрос, но с това вече е приключено. Кралят не ви желае злото. Той иска между Обединените земи и Сачака да се установят добри отношения. Както и аз, тъй като компанията ви ми е приятна. — Той отмести поглед от Денил към Тайенд, за да покаже, че говори и за двамата. — Считам и двама ви за мои приятели.
Тайенд погледна към Денил. Веждите му се вдигнаха и той се усмихна. Очите му проблеснаха пакостливо. Елийнецът се обърна отново към Ачати.
— Добре, тогава — каза той. — Искате ли да останете за по едно вечерно питие? Не знам за Денил, но аз бих искал да науча повече за плановете ви да потушите въстанието на Измениците.
Изненадан, Денил успя само да кимне, за да покаже, че подкрепя идеята. Какво ли беше намислил Тайенд? Дали събираше информация, планираше да открие пропуските в историята на Ачати или искаше да провери дали декларацията за приятелство е искрена?