Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Макар Денил да знаеше, че трябва да постъпи по същия начин, не можеше да не признае, че не го прави от сърце. „Щеше да е по-лесно, ако не се налагаше да се доверя на Ачати“. Ала трябваше да признае, че това го караше още по-силно да се възхищава на сачаканеца — той бе успялхитро да подтикне Лоркин, Денил, Тайенд и сачаканския крал към едно решение, което удовлетворяваше всички.
Архитектурата беше предмет, който изучаваха всички ученици, макар да получаваха само основно обучение. Лилия винаги бе смятала, че това е черната работа за магьосниците. Малцина проектираха сгради, а след ичанското нашествие популярността на сградите, които се поддържаха от магия, бързо се стопи. Повечето магьосници използваха онова, което научаваха на занятията по архитектура, единствено за обезопасяването на стари сгради или за ускоряването на строежа на нови.
И двата вида работа изискваха разбирането на немагическите строителни техники. Нямаше смисъл да издигат стена и покрив на едно място само, за да се срутят, после заради липсата на основни познания за структурата. Освен това магьосниците трябваше да се справят със срутващи се сгради и да прилагат най-добрите начини за укрепването им.
Лилия бе готова да се обзаложи, че беше минало доста време, откакто магьосник за последно бе работил върху тайните подземни стаи. Стените, които Сери поиска от нея да подсили, бяха тухлени, а не каменни. Дори без хоросановия пласт между тях, те пак нямаше да могат да се слепят като камъни. Освен това те нямаха и свойствата на камъка, които позволяваха да бъде слепен с тънък слой магия. От камъка енергията изтичаше на бавна струйка; в тухлите се разпръсваше за миг. Единствената й възможност беше да създаде бариера върху повърхността на тухлите, която да ги поддържа.
Лилия почерпи от магията си и създаде купол от енергия, като го разшири дотолкова, че да се опре в стените. После го оформи така, че да съвпадне с ъглите. Тя отвори дупки за вратите и за новия отвор, който бе направила към съседната стая.
— Също като бариерата, която ще блокира коридора, трябва да поддържам постоянно и тази тук — каза тя. — Ако се намирам наблизо, няма да е много трудно. Достатъчно здрава е, за да предотврати срутване, но няма да издържи срещу магическа атака. Ако има натиск върху нея отгоре или атака отдолу, аз ще ги усетя. — Тя въздъхна и поклати глава. — Добре, че Калън ме учи как да изтеглям енергия и още не съм я изразходила в бойните тренировки. Това ще отслаби донякъде силата ми.
Сери кимна.
— Благодаря ти. Отново.
Признателността му само накара стомаха й да се свие от тревога.
— Очевидно се притеснявате, че Скелин може да стигне дотук, преди Гилдията да е готова да помогне.
— Да. Ако Скелин ни намери, преди да сме готови да задействаме капана и не иска да рискува ти и останалите магьосници да се приближите много, той може да срути покрива върху нас и да се измъкне.
Тя си представи как Аний се задушава под тухлите и прахта, и потрепери. Никак не й беше лесно да спи, когато знаеше, че приятелите й могат да умрат, ако не почувства нападението срещу бариерата й.
— Ако усетя, че с бариерата се случва нещо, ще дойда колкото се може по-бързо — каза тя.
Сери кимна.
— Ако се появят признаци, че някой е влязъл в коридорите, Аний веднага ще дойде да те доведе. Или ще изпрати Джона. Колко често идва Джона тук?
— По няколко пъти дневно. Трябва ли да я накарам да идва по-често?
— Това може да се окаже добра идея.
Лилия кимна.
— Има ли нещо друто?
— Това е всичко. — Сери погледна към Гол и Аний, които кимнаха.
— Тогава по-добре да се връщам — каза им Лилия. — Трябва да уча.
— Ще те изпратя до стаята — каза Аний.
— Не я разсейвай много — каза Сери на дъщеря си и крайчетата на устата му леко се повдигнаха.
Аний завъртя очи и му обърна гръб. Тя махна на Лилия и я поведе към жилищата на магьосниците.
— Понякога ми се иска да не беше разбирал за нас — промърмори тя.
— Но е хубаво, че няма нищо против — напомни й Лилия.
— Да. — Аний сви рамене и се усмихна неохотно.
— Защо тази вечер искаш да си тръгна по-рано?
Аний погледна назад.
— Ще ти кажа, когато стигнем дотам.
Както винаги, изкачването по стената до панела зад гостната на Сония беше неудобно заради тясното пространство. Лилия се промъкна вътре първа, после издърпа с магия вече празната лакирана кутия, в която носеше храната. Аний се изкатери след нея. Двете изтупаха дрехите си.