![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Ти си тази, която пищи — каза й една от сестрите. — Не друг. Моля те, миличка, няма от какво да се боиш. Тук си при приятели, които ще се грижат за теб. Бъди… — отново тази дума — силна.
Един следобед писъците бяха толкова силни, че я събудиха. Тогава обаче забеляза, че не е спала. Беше ден. Нямаше сенки. Осъзна, че този път не пищи тя, нито майка й, татко й, Джон, Реймънд или Томое, а сестра Мария.
В този момент вратата се отвори с трясък и някакво грамадно чудовище нахълта в стаята. Беше много лошо грамадно чудовище, отдалече му личеше. От едната страна главата му беше подута и жълтеникава, долната половина на лицето му беше превързана и върху белия бинт се виждаха червени капки. Погледна я и тя се напишка от страх.
Сграбчи я.
— Момиченце — изръмжа, — ще правиш каквото ти кажа, иначе ще те пребия. Разбра ли?
Тя почувства гнева на чудовището и дори да искаше да запищи, не можа, защото бе твърде уплашена.
То я изнесе в коридора. Сестра Мария лежеше на земята, лицето й беше цялото в кръв. Разтреперана от страх, несмееща да погледне нагоре, сестра Аоки бе коленичила до нея и се опитваше да й помогне. Мико си помисли за Ламаринения човек. Той щеше да я спаси. Само че Ламаринения човек го нямаше.
Грамадното чудовище хукна с нея по коридора и отнякъде излязоха още две като него, със същите черни костюми.
За секунди изскочиха навън, никой не се сети да й вземе яке или нещо друго.
На улицата спря лъскава черна кола и грамадното чудовище набута Мико вътре и седна до нея, като я притисна с туловището си.
— Не искам никакъв звук — предупреди то. — Само да си гъкнала, ще си изпатиш. Наведи се, за да не те видят.
Натисна я на пода, покри я с одеяло и колата отпътува със свирене на гуми.
35.
Лице в лице
Точно както бе планирал Боб, в „Джапан Таймс“ се появи обява, закодирана по страниците на „Падай с достойнство“, но не адресирана от него до Кондо Исами, а от Кондо за него. Съобщението гласеше: „Портата Ясукуни, 10:00, вторник“.
— Ще те убият — каза Сюзан Окада.
— Не и ако мечът не е у мен. Тогава ще се наложи да определи втора среща. Тогава ще ме убият.
— О, това е много по-добре. Слушай, трябва да се обадим в полицията.
— Не. Знаеш, че Кондо и шефът му Мива имат хора там. Ако се обадим, Кондо ще узнае след секунди. Какво ще стане тогава? Ще убият и Мико, и мен. Трябва да отида на срещата. Ще се уговорим за следващата, ще обсъдим условията за размяната и после ще действаме.
— Той владее ситуацията и го знае. Не можеш да преговаряш с някого, който има преимущество пред теб. Ще те извика на някое безлюдно място, ще те убие, ще вземе меча, ще убие Мико и ще продължи онова, което е намислил. Те ще излязат победители.
— Може би ще успея…
— Не! Рискуваш живота на детето. Рискуваш своя живот. Мива ще постигне своето. И после какво?
— Окада сан, нека да отида на първата среща и да се върна, пък тогава ще мислим.
— Ако с нещо, което съм направила, съм застрашила живота на това дете…
— Нищо не си направила, само си изпълняваше задълженията. Не си виновна за нищо. Просто тези хора са решени на всичко, за да получат своето. Това е. Ние с теб имаме привилегията да се изправим срещу тях. И ще се бием. Ще ги спрем. Мислят се за самураи. Само че не са. Ние ще им покажем какво означава самурай.
Сюзан обаче не беше убедена и Боб я остави в това отчаяно настроение.
Беше станало студено. Зеленината, толкова характерна за Япония, вече я нямаше. Мразовит вятър гонеше мъртви листа по земята пред храма „Ясукуни“. От двете страни на бетонната алея дърветата с преплетени голи клони изглеждаха сурово; приличаха на ръждясала бодлива тел.
Боб стоеше под стоманената порта, издигаща се внушително над него. Двете двуметрови метални подпори бяха свързани с две хоризонтални греди, една за стабилност и една декоративна, с формата на разперени криле, символът на Япония. Церемониалната порта тории символизираше славата, духа, размаха, мощта, красотата, просторите на Азия. Боб погледна към синьото небе и горната греда и видя необятност.
Потрепери. Носеше черен костюм и шлифер, който бе малко тънък за това време. Зад стената на парка около храма улиците на Токио кипяха от живот, клаксони и свирене на спирачки, безкрайна тълпа от блъскащи се минувачи. Тук посетителите, обикновени чиновници и туристи, вървяха на групички към храма, към края на алеята или към самурайския музей в единия ъгъл на парка.
Боб погледна часовника си. Беше десет и петнайсет. Разбира се, отнякъде го наблюдаваха с бинокъл, искаха да се уверят, че наистина е сам.