Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
26 ЕКСТ. ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Виелицата продължава да бушува. Сградите са затънали в чудовищни преспи, които стигат почти до средата на витрините им.
27 ИНТ. ДРОГЕРИЯТА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Всички витрини са изпотрошени, а зейналите отвори са затрупани от преспи, които се простират чак до средата на помещението.
28 ИНТ. ЖЕЛЕЗАРСКИЯТ МАГАЗИН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Както и в дрогерията, и тук снегът е покрил почти половината помещение. До касата се виждат косачки за ливада, които са затрупани чак до бензиновите резервоари. Рекламната табелка, закачена пред тях, едва се чете: РАЗПРОДАЖБА НА КОСАЧКИ! ПОДГОТВИ СЕ ЗА ЛЯТОТО ОЩЕ ОТ ЗИМАТА!
29 ИНТ. КОЗМЕТИЧНИЯТ САЛОН НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ.
И тук е пълно със сняг. Големите сешоари са застинали като замръзнали марсианци. Върху огледалото пише:
30 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Сградата едва се вижда — не само заради виелицата, но и заради настъпващата вечер.
31 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Децата са насядали в кръг. В средата му е Кат Уидърс — тя им чете от книга, озаглавена „Малкото кученце“ (една от любимите детски книжки на Дани Торънс42).
КАТ: Тогава малкото кученце казало: „Знам къде ми е топката. Онова лошо момче я взе и я сложи в джоба си. Аз обаче ще го намеря, защото носът ми е…“
САЛИ ГОДСОУ (пее си): „Аз съм малко чайниче…“
КАТ: Сали, миличка, сега не бива да пееш. Нали е време за приказка!
На Кат внезапно ѝ прилошава, макар че не може да се сети защо тази безсмислена песничка я кара да се чувства така.
Обаче Сали не ѝ обръща внимание и продължава да пее. Ралфи също подхваща песничката. Малко по-късно и Хайди Сейнт-Пиер се включва. Към общия хор един по един се присъединяват Бъстър, Пипа, Франк Брайт и Хари Робишо. Накрая всички деца пеят — включително и Дон Бийлс.
ДЕЦАТА: … тумбесто и сладко…
Изведнъж малчуганите се изправят и започват да изобразяват дръжчици и чучурчета, докато пеят. Кат ги гледа с нарастващо безпокойство. Към нея се присъединяват Джоана Станхоуп, Моли и Мелинда Хачър.
МЕЛИНДА: Какво става тук, Кат?
КАТ: Нямам представа… Може би просто им се е приискало да пеят.
ДЕЦАТА: „… Имам си и дръжчица, и чучурче гладко. Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни… Аз съм малко чайниче…“
Това никак не се харесва на Моли. Вдясно от нея се вижда лавица с книги, до които е сложена кожената кесийка с гладките камъчета вътре. Тя хвърля бърз поглед към подаръка на Ралфи, след което се качва тихо по стълбите.
32 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СЛЕДОБЕД.
Анджи Карвър е приседнала на една от предните скамейки. Загърната е в пухкав мек халат, а подгизналата ѝ коса е увита с кърпа. Джак седи до нея и ѝ държи чаша с димящ бульон, който поднася периодично към устните ѝ. Тя не може да се храни сама, защото ръцете ѝ неудържимо треперят.
Майк седи в края на подиума с лице към нея. Зад тях, на останалите скамейки са насядали и други бегълци от бурята. Хач се провира между тях и се разполага до Майк. Хач изглежда на ръба на изтощението.
ХАЧ (обхожда с поглед хората в залата): Искаш ли да ги изкарам навън?
МАЙК: Смяташ ли, че би могъл?
Той е съвсем прав и Хач го знае. В залата влиза Моли, приближава се до Майк и сяда до него на подиума. Личи си, че иска да му каже нещо, което не е за чужди уши… от които залата в момента изобилства.
МОЛИ (шепнешком): Децата се държат странно.
МАЙК (също шепне): В какъв смисъл?
МОЛИ: Пеят. Кат им четеше книжка, а те изведнъж станаха и започнаха да пеят. (Вижда недоумението на Майк.) Знам, че не звучи много…
МАЙК: Щом казваш, че е странно, значи, е странно. Веднага щом приключа тук, ще дойда да хвърля един поглед.
42
Герой от романа на Стивън Кинг „Сиянието“. — Б.пр.