Бягай и не бързай да се връщаш

— Стига глупости — каза старата жена, която все още стоеше права и преценяващо изучаваше четиримата мъже. — Нека само да си сваля престилката, да загася газта, да предупредя съседката и идвам с вас.

— Клемантин Курбе — каза Адамсберг, — имам заповед за обиск. Най-напред ще огледаме къщата.

— Как ви беше името?

— Главен комисар Жан-Батист Адамсберг.

— Жан-Батист Адамсберг, нямам навика да излагам на опасност живота на хората, които не са ми направили нищо лошо, дори да са ченгета. Плъховете са на тавана — каза тя, като посочи с пръст нагоре, — триста двайсет и два плъха, плюс осем мъртви, покрити с изгладнели бълхи, до които ви съветвам да не се приближавате, или не гарантирам за живота ви. Ако искате да си заврете носа там, най-напред дезинфектирайте. И не си блъскайте главата — горе ги отглеждам, а машината, на която Арно пише писмата си, е в малката стая. И пликовете също. Нещо друго да ви интересува?

— Библиотеката — каза Данглар.

— И тя е на тавана. Но първо трябва да минете покрай плъховете. Четиристотин тома, това говори ли ви нещо?

— За чумата?

— За какво друго?

— Клемантин — меко каза Адамсберг, като си взе още една тиганица. — Бихте ли седнали?

Клемантин намести едрото си тяло в едно кресло на цветя и скръсти ръце.

— Защо ни казвате всичко това? — попита Адамсберг. — Защо не отричате?

— За кое? За чумните бълхи?

— За петте жертви.

— Жертви, друг път — каза Клемантин. — Палачи.

— Палачи — потвърди Адамсберг. — Инквизитори.

— До един да изпукат. Колкото повече изпукват, толкова повече Арно се връща към живота. Те му отнеха всичко, изравниха го със земята. Арно трябва да се съживи. А това не е възможно, докато онзи троскот расте по земята.

— Той не умира сам, онзи троскот.

— Щеше да е прекалено хубаво. Троскотът е по-жилав и от магарешкия трън.

— Трябвало е да се помогне, нали, Клемантин?

— И то доста.

— Защо чумата?

— Семейство Журно са господари на чумата — рязко каза Клемантин. — Никой да не посяга на семейство Журно.

— Иначе?

— Иначе семейство Журно му изпраща чумата. Ние сме господари на големия бич.

— Клемантин, защо ни разправяте всичко това? — повтори Адамсберг.

— Вместо какво?

— Вместо да мълчите.

— Нали ме намерихте? А малкият е зад решетките от вчера. Така че край на глупостите, всичко е ясно. Какво би се променило, ако мълча?

— Всичко — каза Адамсберг.

— Нищо — каза Клемантин с жестока усмивка. — Работата вече е свършена. Схващате ли, комисарю? Свършена. Врагът е заразен. Следващите трима ще пукнат до една седмица, каквото и да се случи, тук или другаде. Твърде късно е да се спасят. Работата е свършена. Смятайте и осмината за мъртви.