Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Харват вдигна очи и размишлява известно време.
— Знаем, че обичат да действат късно нощем. Под прикритието на нощта. Не обичат да се излагат на показ. Точно затова акциите при Дървото на свободата и дома на Хъчинсън бяха проведени вътре. Трудно ще убиеш някого на открито.
Партньорът на Кордеро вдигна лице нагоре и огледа офис сградите наоколо.
— Ами ако решат да използват снайпер?
Добро хрумване. Харват не беше помислил за подобна възможност и също огледа сградите. Десетки бяха местата, на които можеше да се настани снайперист. Щеше да е драматично и да привлече вниманието на много хора. Подобна възможност му се стори напълно реална.
Същински адвокат на дявола, той продължи:
— Ако решат да използват снайперист, как ще накарат жертвата да отиде до мястото, което са определили?
— Ако зависеше от мен — започна да размишлява на глас Кордеро, — щях да повикам там полицай.
— Така ли?
— Щях да позвъня на 911 с някаква измислена причина и да изчакам полицая, когото изпратят, да застане точно там, където искам, и тогава да пусна жертвата.
— Като я накараш да си мисли, че я пускаш да си върви? — попита Харват.
— Него или нея — уточни тя. — Не забравяй, че засега липсват един мъж и една жена.
— Именно. И като кажеш на нея или на него, че го пускаш на свобода, ще го оставиш някъде наблизо и ще му кажеш да тича към полицая.
— И тъкмо когато стигне до униформения — обади се партньорът, правейки се, че стреля със снайперистка пушка, — край!
Теорията беше чудесна, но беше само теория. Харват отново вдигна лице към прозорците на сградите. Заслужаваше си да се обмисли.
— На колко командоси мислите, че можем да разчитаме?
— Няма проблем да се обърнем към частите им в цялата страна — започна Кордеро, обикаляйки с очи периметъра, — но след като не сме наясно какво планират нашите похитители, ще се наложи да наводним пространството и с цивилни. А докато жертвата стигне до историческото място, може да стане твърде късно.
— По време на Бостънското клане британските войници избиват невинни хора с мускети, така че, ако решат да минат на плана със снайпер, ще се наложи да държат жертвата под прицел през цялото време. Въпреки това ще трябва да покрием и другите си бази.
— Кои например?
— Налага се да сложим постове в Олд Стейт Хаус — рече той, докато междувременно мисълта му бързо прехвърляше и хилядите други възможности. Когато имаш място, особено на открито, се научаваш как да го браниш, мъчейки се да мислиш като лошите. — Какво има отдолу? Канализация? Тунели на метрото?
— Вероятно. Защо?
— В случай, че историческият маркер не е поставен на точното място на Бостънското клане, а над него, ще имаме нужда от полицаи отдолу, за да покриват периметъра.
— Няма да е трудно да разберем — отвърна Кордеро.
— Какво още ще ни е нужно?
Странно беше усещането, че тя се отнася с него като със специалист, трябваше му миг поне, за да свикне с промяната. Вероятно се дължеше на това, че Кордеро разбра, че е бил агент на Сикрет Сървис, нищо че нямаше представа, че е бил в екипа на президента. По някакъв начин беше усетила, че с тази работа тук той се чувства в свои води и че е добър в нея.
Харват се замисли какво още ще им е нужно и съзнавайки, че в никакъв случай няма да успеят да стигнат навреме, за да спасят жертвата, се спря на единственото, което им бе необходимо повече от всичко друго.
— За нищо друго не бих помолил, освен за камион, пълен с късмет. — Той направи усилие да придаде оптимизъм на усмивката си.
Чу как партньорът на Кордеро се изхили, но така и не успя да определи дали онзи се смее на шегата му, или му се присмива.
59. глава
Бетси Мичъл чувстваше превозното средство, вероятно ван, ако се съдеше по звука от плъзгаща се врата, когато се качиха, след което поеха очевидно в населено място, защото често спираха и тръгваха. Нямаше представа къде се намират. В резултат на опиатите, които ѝ биеха, и неколкократните кацания и излитания след отвличането, тя съвсем загуби представа дали е все още в Съединените щати. До слуха ѝ стигаха клаксони на автомобили, но нищо не виждаше. На главата ѝ постоянно бе нахлузена качулка.
Като оставим настрани разбитата устна и насиненото око, което много я болеше след ударите по лицето, изнасилването, от което толкова се страхуваше в онзи склад, така и не се случи. След като разкъса блузата ѝ мъжът с маската излезе. Върна се с малка камера, комбинирана с микрофон с размера на една трета гилза за червило. Показа ѝ устройството и го залепи с тиксо за гърдите ѝ, след което нахлузи качулката на главата ѝ.