Тайният орден

— Полицай Качински — намеси се Харват. — Оставете останалите. Трябва да разберем кой ги пуска.

— Разбрано. Стойте на линия. Ще видя дали мога да разбера.

Кордеро се канеше да тръгне по посока на мястото, но Харват улови ръката ѝ и леко я задържа.

— Вероятно някой се опитва да отклони вниманието ни — предупреди той. — Изчакай секунда.

— Може да нямаме и секунда време — рече тя, докато говореше по радиото с останалите екипи, за да им съобщи какво се случва и да бъдат в готовност.

Почти веднага след това един от командирите на командосите се обади:

— Мисля, че целта е налице. Прилича на бездомник, вероятно жена. Кестенява коса, дебело кафяво палто, тъмни панталони. Вади от джобовете си нещо и го пуска на земята.

— Виждате ли полицай Качински? — попита Кордеро.

— Потвърждавам — обади се командосът. — На около десет метра зад нея.

— Качински — повика го Кордеро, — виждате ли жена, която прилича на скитник на около десет метра пред вас? Кестенява коса, кафяво палто?

— Потвърждавам — отвърна Качински. — Не само я виждам, мога и да я помириша. Боже, как вони само.

— Не предприемайте нищо. Повтарям. Стойте на разстояние. Може да се опитват да ни заблудят — нареди следователката. Сетне се обърна към Харват. — Какво става?

— Нямам представа. Но не ми харесва. Имам много лошо предчувствие.

— Всички в пълна готовност — нареди Кордеро по радиото към екипите. — Жената с палтото може да е примамка. Не изпускайте от очи набелязаните цели. Ако някой от обектите ни се появи, не бива да го изпускаме.

Харват продължи да обикаля с очи периметъра, като внимаваше най-вече за историческото място със звездата и Девъншър Стрийт. Изведнъж забеляза жената с кафявото палто.

— Тази жена е като дрогирана — проехтя отново гласът на Качински. — Чувам я да повтаря нещо като стихчета за някоя си Луси Локет или нещо подобно.

— Полицай Качински, не предприемайте нищо — нареди Кордеро. — Ясно?

— Ясно.

— Движи се към нас — отбеляза Харват.

Следователката също забеляза жената. Косата ѝ приличаше на ритана зелка. Пристъпваше с наведена глава и като почти всички бездомници бе навлечена въпреки топлото време.

— Тя е почти пред вас — обади се Качински.

— Виждаме я — отвърна Кордеро.

Двамата с Харват ясно виждаха как жената бръква в джобовете си, вади картичка и я пуска на земята.

Усещането за нещо нередно се надигаше с все по-голяма сила в ума на Харват. Вътрешният му клас направо крещеше.

Жената пристъпваше като в сън и мърмореше нещо под нос. Местеше краката си един пред друг. Харват бе виждал това и преди.Къде? Защо му беше толкова познато?Главата му щеше да се пръсне.

Кордеро направи крачка по посока на жената. Харват я стисна за ръката и я задържа.

Видяха как жената слезе на платното. Към нея се понесе кола, набрала скорост след кръстовището, но в последния миг успя да набие спирачки. Жената вдигна поглед.