Тайният орден

След период от време, който им се стори цяла вечност и чуваха само пукота на радиото и как мъжете вътре минават от стая в стая, стана ясно, че сградата е празна.

Направиха очевидно и повторна проверка и едва тогава шефът на екипа обяви:

— Сградата е чиста.

Сал включи на скорост и колата пое бавно напред към входа на склада. Част от командосите вече излизаха навън. Агентите на ФБР влизаха един по един.

Вече вън от колата, Харват се размина с един от излизащите, който кимна.

— Никой от отвлечените!

Можеше да се каже, че акцията бе провал.

Командирът на екипа ги чакаше вътре.

— Сандъците още са тук — заяви той. — Но толкоз.

— Къде са? — попита Кордеро и тримата проследиха с поглед посоката, в която сочеше мъжът.

Подпрени на стената, металните сандъци бяха кипнати на една страна, сякаш някой бе имал намерение да ги изнесе, но после беше размислил.

На стената в съседно помещение видяха закачена за стената верига, а до нея човек от екипа бе открил женска блуза. Миришеше ужасно и бе опръскана с кръв.

— Знаете ли каква е кръвната група на Бетси Мичъл? — попита следователката.

— Лесно ще разберем.

— Къде е апаратът ти? — обърна се Кордеро към партньора си.

— В колата.

— Не ми се ще да чакаме криминалистите. Искам да направим снимки веднага и да продължим с анализите час по-скоро.

— Няма проблем — отвърна Сал. — Само трябва да координираме с момчетата от ФБР, да организираме наблюдение на мястото и да разпитаме, в случай че някой е забелязал още нещо, а и да видим не можем ли да получим по-добро описание на мъжете, които крадецът на метал твърди, че е видял.

— Какво да направя аз? — попита Харват.

— Имаш ли някакъв опит в съдебната медицина?

— Не голям — поклати той глава.

— В такъв случай имам за теб идеална задача — въздъхна тя. — Донеси от колата двата пластмасови контейнера, които видя.

— И после?

— После ще имаш възможност да докажеш, че те бива в разследването.

— Как?

— Ще отидеш да потърсиш къде в района се продава кафе.