Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Макгий се ухили, извръщайки се от прозореца.
— Радвай се, че стана така. Ако не се бяхме появили, в момента Самюъл щеше да лъска зъбите си с твоите кокали.
— За което ще бъда вечно признателен. Какво ще правим Къшинг?
— Точно тук ще използваме банковите записи — обади се Райън, тръгна към канапето с плика в ръка и седна. — Не знам как е било по твое време, но днес в ЦРУ става страшно, щом възникне въпросът за осигуряване на средства за хората им на терен. С месеци изостанали плащания, които наистина могат да провалят всичко.
Бързо научават, че начинът да попълваш източниците е да ограбиш Питър, за да дадеш на Пол. Някои хора от разузнаването бяха принудени да прибегнат до свои собствени пари, за да са сигурни, че нещата са заплатени навреме и няма да изгубят имуществото си за неплатени дългове.
— И така?
— Така този начин на мислене се е наслоил твърде много. Щом вече имаш постоянен поток от финансови средства и особено ако те идват чрез тайна организация, това, което изплува на повърхността, е отношението „майната му на Управлението“. И никога повече не слагаш ръка в своя собствен джоб. Всъщност я протягаш към джоба на Управлението. Къшинг беше много стриктен по отношение на кражбите. Бяха забранени. Но сметките за хотел и пътувания със самолет се смятаха за приемлива служебна облага. Идеята беше натрупване на достатъчно точки през годината, така че да могат да предприемат лични пътувания през свободното си време.
— Ако се приеме, че пътуват под своите истински имена.
— Така правят — усмихна се Райън. — И не само това. Двама от екипа на Къшинг, Вакаро и Старк, са се регистрирали тук, в хотел в Бостън, използвайки корпоративните си кредитни карти от „Хендс ъф Пийс Интернешънъл“.
— А самият Къшинг?
— И той е там. Вярвай ми. Но той прикрива следите си с натрапчива последователност.
— Каза, че слонът се яде хапка по хапка. Предполагам, това означава, че искаш да започнеш с Вакаро и Старк, нали?
— Да — каза тя и вдигна плика. — А ти ще ми помогнеш.
61. глава
Хотел „Ренесанс Бостън Уотърфрънт“ беше точно такъв, какъвто Райън предвиждаше, че ще избере старият ѝ екип. Когато пътуваха, винаги предпочитаха веригата „Мариот“ и едно от изискванията им беше хотелът да има собствени зали за тренировки. Ако бе разположен точно до главна пътна артерия, свързана директно с летището, още по-добре. И накрая, ако даден град предлагаше луксозно преживяване като престой в ренесансова сграда, което не накърняваше прекалено прикритието им като служители в неправителствена организация, Къшинг и компания винаги избираха него. Старите навици са едно от най-лошите неща в шпионската игра.
С голямото си декорирано с водни елементи фоайе, „Ренесанс“ предлагаше множество удобни места за наблюдение, без да бъдеш видян. Райън беше проверила вече бара, ресторанта, кафенето „Старбъкс“ и фитнес центъра. Никой. Останаха стаите.
От един телефонен апарат за разговори с гости на хотела тя се свърза с телефониста, даде пълното име на Вакаро и помоли да я свържат със стаята му. Никой не вдигна. Тогава помоли да я свържат със Старк и той вдигна след второто позвъняване.
— Добър вечер, господин Старк — каза Райън. — Аз съм Джули от „Обслужване на гостите“. Току-що оставиха плик за вас. Искате ли да го изпратя горе, или да го задържим тук?
Преди Старк да успее да ѝ отговори, тя добави:
— В записите тук виждам, че при регистрирането ви сме допуснали грешка. Вие сте един от най-ценните клиенти на веригата „Мариот“ и е трябвало да получите много по-значителен подарък при пристигането си.
Моля за извинение. Може ли да качим и двете неща в стаята ви?
Старк се съгласи. Райън му благодари и след като затвори, даде знак на Макгий, че всичко е наред.
Тръгвайки към рецепцията, Макгий зави към застаналия наблизо по-възрастен пиколо и го помоли за писалка. Написа името на Старк отпред на плика и му подаде една петдесетдоларова банкнота с думите:
— Трябва да изпратя това в стаята на колегата си колкото е възможно по-скоро. Той провежда важен конферентен разговор, затова ви моля да не чукате, а само да го пуснете под вратата.
— Фамилия Старк? — попита пиколото.
— Точно така — отвърна Макгий и бързо смени темата. — Закъснявам за вечеря с нов клиент. Къде мога да намеря такси? Тук отпред ли?
Мъжът кимна и посочи входната врата, но Макгий беше вече изчезнал. Пиколото провери в компютъра си номера на стаята, която му трябваше, а после предупреди колегата си, че ще носи пратка.