Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Арни Гросман кръстоса ръце.
- Така стигнахме до погромите и Холокоста - отбеляза той. - Но, доколкото разбрах от вашите думи, християнската религия не е религията на Исус.
Томаш посочи бележката между пръстите на израелския полицай.
- Тъкмо това в последна сметка убиецът е искал да ни каже с всички оставени от него загадки - заключи той. - Исус Христос не е бил християнин.
В болничната стая настъпи неловка тишина. Португалецът прибра Библията в шкафчето до леглото и се облегна на дебелата възглавница.
- Дотук добре - отбеляза Валентина с кисело изражение, като очевидно мислеше точно обратното на онова, което току-що бе казала, - но какво ще правим сега? Накъде ще поеме нашето разследване?
Главният инспектор на израелската полиция се взря в нея.
- Кажете ми нещо, скъпа колежке. Как убиецът от сикариите е открил местонахождението ви тук, в Йерусалим?
Италианката сви рамене.
- Нямам ни най-малка представа.
- Кой знаеше, че сте в града?
- Вие, разбира се. - Тя отвори очи широко, сякаш току-що бе получила просветление.
- И... и... фондация „Аркан“!
Гросман се усмихна.
- Не е ли странно? Часове след вашето посещение във фондацията и разгорещен спор с президента ѝ някакъв убиец прониква в стаята на професор Нороня. Интересно съвпадение, не мислите ли?
Валентина беше вперила поглед в израелския си колега като хипнотизирана.
- Господи! Как не се сетих! - възкликна тя самообвинително. - Това е повече от съвпадение, това е сериозна улика!
Израелецът извади ръка от джоба на якето си.
- Може би - съгласи се той. - Но още по-сериозна улика представляват тези документи, които получих преди малко и за които още не съм ви казал.
Той им показа бял квадрат от сгънати листове. Започна да ги разгъва, разкривайки две страници, изпълнени с дати, имена и цифри; логото над тях беше дърво.
- Какво е това?
- Занесохме в лабораторията листа хартия, на който убиецът от сикариите беше написал загадката, и извадихме късмет - обясни Гросман, докато разгъваше страниците. - Открихме, че става въпрос за рядък вид хартия, който се произвежда в една фабрика в Тел Авив. - Размаха листовете. - Това е списък на клиентите, на които фабриката е доставяла тази специална хартия. Вижте кой е дванадесетият клиент...
Арни Гросман постави дебелия си пръст върху реда в средата на втората страница под погледите на Валентина и Томаш. Написаното там не оставяше и капка съмнение.
Фондация „Аркан“.
XLVIII
НОЩТА БЕШЕ СТУДЕНА И НЕПРИЯТНА, но такава дреболия не можеше да откаже Сикариус от неговата мисия. Нима вече не беше прекарвал безбройни нощи на открито на върха на хълма на Масада при леден вятър от пустинята и планините? Какво беше една нощ в Еврейския квартал на Стария град на Йерусалим, на две крачки от Стената на плача и свещения хълм Мория, където преди се е издигал Храмът със Светая светих? Нима би могло да е саможертва? Подобно нещо не би могло да му причини страдание.
Това беше чест.
Част от нощта беше прекарал, декламирайки Псалтира, свещените стихове от Писанието, докато наблюдаваше какво се случва на улицата. Но нощта беше спокойна. Сега, след раждането на деня, Еврейският квартал се пробуждаше, чуваше се хлопане на врати, стъпки, отекващи по тротоарите, и звънец на велосипед, който минаваше по улицата. Старият град на Йерусалим се раздвижваше със сутрешното слънце, подготвяйки се за нов ден. Слънцето къпеше покривите на старинните сгради, но все още беше много ниско и не стигаше до земята.