Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

насам не сме си разменили и три д уми, но д ай му само и намек за тесто стерон, и бинго! Вече е

същински Го спод ин Прекрасен!

— Той ще глед а ли мача с нас? — пита Кийлър.

— Без никакво съмнение! — отговаря акад емично Нейтън. — Да не мислите, че мога д а

го спра?! Това сигурно е ед инствената причина, порад и която ми разреши д а ви поканя!

И наистина, малко пред и началото на мача бащата на Нейтън се материализира при нас.

Изглежд а много по-спокоен, отколкото съм го вижд ал от д о ста време насам — прилича на

човек, който вече д ържи всичко под контрол. На какво ли не е спо собна познатата територия!

Знам го от личен опит! И изпитвам такова щастие, че отново си сед им тримата — Нейтън,

Кийлър и аз, — че изобщо не ми пречи присъствието на бащата на нашия д омакин.

А и мачът опред елено си го бива. „Листата“ се лишават от четирима играчи, които

получават травми, но се бият мъжки. Киарамонте започва с бавен старт и д отолкова се

вбесява от безличното си изпълнение, че троши стика си в стената. Това му печели

наказателен картон за неспортсменско повед ение, обаче д обре насоченият гняв е в състояние

д а сътвори чуд еса и щом се връща отново на лед а, се стяга и отбелязва д ва по след ователни

гола. Шейн Ванд ербреген също успява д а вкара шайбата в мрежата на „Бо стънските мечоци“.

И извед нъж нашите се оказват непреод олима сила. Стрелкат се като светкавици по лед а.

Невероятно е за глед ане! И когато вратарят на „Листата“, Мълкейхи, накрая пуска по

невнимание ед на шайба във вратата през третото полувреме, съотборниците му автоматично

отвръщат с гол.

Накрая заковават „Мечоците“ с пет на д ва и аз се наслажд авам на побед ата, а Кийлър и

Нейтън се наслажд ават заед но с мен. Пред и време тримата сме преживявали толкова много

моменти като този — като че ли беше вчера. Най-странното обаче е, че бащата на Нейтън

очевид но е ед инственият в стаята, който разбира точно какво чувствам. Що се отнася д о

Кийлър и Нейтън, те отд авна са отново приятели.

Да, нещата отново са такива, каквито трябва д а бъд ат. И това са моите най-д обри

приятели, независимо какво си мислят тайничко ед ин за д руг. Двамата заед но обаче са в

състояние д а ме накарат д а спра д а мисля за всичко о станало. Поне за по-голямата част от

вечерта.

Двайсет и две

Нед елята минава муд но и болезнено. Пиша си д омашните и мисля за понед елник. Отсега

нататък Саша ще бъд е в училище всеки божи д ен, за д а ми напомня за станалото. Като

някаква гад на шега. Виж какво изгуби! Виж какво направи! А сега върви в час по английски и

слушай господин Дийбъл как се подиграва на всички, които нямат академично разбиране за

„Старецът и морето“!

Мама, агонизираща за пред стоящото си второ интервю в понед елник, е почти толкова

напрегната, колкото съм и аз. А сестра ми коментира, че и д вамата се д ържим толкова