Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

й, а изпитото й лице е точно толкова бяло, колкото и стената зад нея. Обичам я толкова

много! Само д ето сега любовта ми се превръща в болка. Не искам д а я помня така. Не искам,

когато я поглед на, д а се чувствам по същия този начин. Но вероятно ще стане точно така.

Това не е нещо, от което мога д а избягам.

— Изглежд аш уморена — казвам тихо. — Още сън няма д а ти се отрази никак зле. — Не

ме разбирайте накриво! Не искам д а си тръгвам, но рано или късно и това трябва д а стане.

— Вече звучиш като майка ми — промърморва тя и се прозява.

— Но би могло д а бъд е и по-зле — д а звуча като баща ти! — отвръщам шеговито.

— Да бе — усмихва се Саша и кръсто сва глезени д о мен. — Не мисля, че е възможно.

— Над явам се. — Ще ми се д а мисля, че ако ед ин д ен моята д ъщеря тийнейд жърка

забременее, няма д а се д ържа като по след ния ид иот. — Тази вечер смятам д а се обад я на баща

ми, д а му разкажа какво става.

— Ами майка ти? Каза ли й изобщо?

— Ще й кажа. Вед нага, щом се прибера.

Саша накланя глава и ме поглежд а така, сякаш пита: „Защо ед ва сега?“ А аз не знам защо,

о свен д ето про сто така стана и не мога д а го върна назад . Тази работа, д ето се правя на Ник,

май не ми се отд ава, а д нес пък изобщо не мога д а играя. Ако почукате по гърд ите ми, сигурно ще изкънтят на кухо.

— Знам, че отд авна трябваше д а й кажа — признавам. — Дори баща ми е на това мнение.

Трябваше д а й кажа още на Бъд ни вечер.

— Майка ти е готина — казва Саша. — Сигурно в началото ще се разтревожи, но по сле

всичко ще бъд е наред .

— Да. — Саша винаги знае какво д а каже, д аже и в д ен като д нешния. — Ти говори ли

вече с Линд зи?

— Снощи ме е търсила, но на мен не ми се говореше. Сигурно по-късно ще й се обад я.

— А на мен ми се обад и Нейтън — вчера, когато се чупих от д аскало. — Протягам ръка,

вземам кутийката със „Севън ап“ и отпивам няколко глътки. — Понякога имам чувството, че

той е ед инственият човек, о свен теб, който вед нага разбира какво чувствам.

Той и Джилиан, но тя вече си тръгва, а аз още не съм готов д а изслушам под робно стите

около запознанството с онзи студ ент по журналистика. Това, второто, опред елено е нещо,

върху което ще се наложи д а поработя. Всъщно ст то не е ед инственото, но сега, когато

хокеят вече не влиза в програмата ми, ще разполагам с повече време.

— Той е много д обър човек — казва Саша.

— Така е — съгласявам се аз. Той и Саша са най-д обрите хора, които познавам.

— Знаеш ли, може би в крайна сметка ще бъд е д обре вече д а си тръгваш. — Пипва се по

главата. — Трябва д а се изкъпя. Ко сата ми е отвратителна.

— Нищо под обно!

— Сигурно си о слепял — усмихва се тя.

Ставам и заставам д о тоалетката й, изчаквайки я д а стане.

— Можеш ли д а се къпеш в това състояние? — питам.

— Мога, но не във вана. Само на д уш. — Отмествам се, за д а може д а извад и чисто бельо

от чекмед жето зад мен. — А по сле трябва д а си измеря температурата.

Да, май четох и за това в интернет. Треската би означавала инфекция. Кървенето е