Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

всичко ми се струва чужд о и фалшиво. Пълна загуба на време и човешки материал.

Днес разликата е в това, че се рад вам д а бъд а някъд е, и поглежд ам към Нейтън —

бившия кънкьор и настоящ всичко о станало, и казвам:

— Искаш ли в събота д а глед аме заед но мача?

„Листата“ ще играят срещу „Бо стънските мечоци“, а той все още глед а хокейни мачове.

Човек може д а стане бивш хокеен играч, но не вижд ам как може д а стане бивш запалянко по

хокея.

— Да не би д а си поканил и Кийлър? — пита той, като се заковава на място.

Както вече ви казах, Нейтън винаги знае всичко.

— Точно като ед но време! — възкликвам. Знам си, че това няма д а промени нищо межд у

нас тримата, но на мен ми е нужно — поне за няколко часа.

— Звучи чуд есно, но нали знаеш, че още ми е забранено д а излизам? — пита Нейтън, като

повд ига вежд и. — Защо вместо това не вземете д а д ойд ете у нас, а? Ще бъд е гот, нали?

Възможно е. Бих могъл д ори д а чакам срещата с нетърпение, ако не беше с ед ин д ен по-

близо д о понед елник. А на света няма такъв човек, който д а ми помогне д а отменя

понед елника.

В събота сутринта мама ме откарва д о спортния магазин в мола. Изпитът ми за

шофьорска книжка е само след д евет д ена, но д нес нямам сили д а карам. Спах цели сед ем

часа, което си е истинско по стижение за по след ните няколко д ена, но спокойно бих могъл д а

изкарам в леглото още сед ем. Всъщно ст най-д обре би ми д ошла ед на кома, но вместо нея си

имам майка ми, която сед и зад волана и ми говори, че ще разполагаме с много повече пари,

ако успее д а започне новата работа. И толкова е живнала покрай тази история, че стигаме д о

мола за нула време. Започвам д а се притеснявам, че д о понед елник като нищо ще вземе

спонтанно д а се самозапали, ако не се поуспокои.

Когато влизам в магазина, заварвам менид жъра Брайън д а фучи. Цял рафт със стока,

намалена с петд есет процента, се оказва безславно завряна на д ъното на магазина — иначе

няма никакви д руги след и от след колед ната луд о ст. Грейсън кръжи около мен цяла сутрин, за

д а ми описва в най-големи д етайли почивката си. Лично на мен ми е труд но д а повярвам, че

човек, който се хвали толкова, успява д а забие нещо повече от д ва пъти год ишно, но се

спирам навреме, пред и д а му кажа, че е торба с лайна.

Някъд е след д ва след обед Грейсън пак се плъзва д о мен и ми по сочва — толкова

д искретно, колкото е възможно за човек като него — към момиче, което току-що прекрачва

прага на магазина.

— Високите са най-страстни! — отсича компетентно. Прехапва устни и про стенва

театрално.

Обръщам се и се оглежд ам. Под обно изказване не е необичайно за Грейсън, но понякога

се оказва прав. Оказва се, че точно това е ед ин от случаите, когато познава. Към нас се но си

братовчед ката на Кийлър, Джилиан, обута с о семсантиметрови токчета и черни панталони с