Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

По сле извежд ам Джилиан от магазина.

Присяд аме край фонтана и тя пита:

— Е, как си? Вид я ли се с приятелката си?

— Да, вид яхме се. Ще се оправи.

— Рад вам се. — Изражението й ми под сказва, че е напълно искрена. — Беше много

притеснен за нея.

Да, обаче д умата „притеснен“ над али може д а опише цялото ми състояние. Разказвам й

как съм съобщил на майка си и как след д ве сед мици ще ход я в Торонто, за д а прекарам

няколко д ена с баща си.

— Както разбирам, вече започваш д а ид ваш на себе си — отбелязва тя.

— Сигурно — кимвам, д око свам я и питам: — Ами ти? Как е майка ти?

— Аз съм д обре — отговаря Джилиан и опъва крака напред . — Вчера говорихме и ми се

стори наред , но лошото е, че за нея пълно оправяне няма. — Премества поглед към вод ата зад

нас. — Не мога д а съм сигурна д окога ще прод ължи.

— Мисля, че това важи за всичко в този живот — никой не знае д окога ще прод ължи.

— Сигурно — кимва тя и леко се усмихва. — Защо става така, че винаги, когато се

съберем, започваме д а вод им сериозни разговори?

— Сигурно защото и д вамата сме сериозни хора — отговарям и й се усмихвам. — Е, ще

ми д ад еш ли телефона или имейла си?

— Ти сериозно ли?

— Нали казваш, че сме сериозни? — Освен ако не съм й писнал д отолкова, че никога не

би си помислила д а ми нащрака някоя и д руга д ума. — Ако искаш, можеш д а ме д ържиш в

течение какво става при вас в Уинд зор.

Джилиан ми казва телефона и имейла си, но мозъкът ми все още функционира на

половината от обичайните си обороти. Затова се извинявам и отскачам д о магазина, за д а

взема лист и химикал. Връщам се и си ги записвам, а тя откъсва д олната част на листа и си

записва моите.

— Извинявай, че онзи д ен те натоварих с моите проблеми — изричам, д окато пъхам

листчето в д жоба си. — През по след ните д ве сед мици изобщо не бях на себе си.

— Не се притеснявай, и аз бях така. Беше взаимно. — Джилиан се отпуска, кръсто сва

крака и по ставя ръце върху коленете си. — Искам д а кажа зад ълбочаването.

— Е, след като обикновеният секс не свърши работа! — под хвърлям на шега.

— Хей! — Плъзва поглед към мен и прод ължава д а се усмихва. — Истината е, че тогава за

нищо на света нямаше д а спя с теб! — Изправя гръб, поглежд а към витрината на спортния

магазин и казва: — Мисля, че май трябва д а се връщаш на работа.

Изправяме се заед но и аз й казвам, че след ващата сед мица ще й пиша. Звучи клиширано,

но наистина го мисля. Почти не я познавам, но бих желал д а я опозная по-д обре, а точно сега

есемесите и имейлите са най-под ход ящото сред ство за мен. Като увеличим разстоянието

межд у нас, току-виж сме успели д а станем истински приятели. От тази мисъл ми става

толкова хубаво, че замръзвам на място и се чуд я д али ще е д обре д а я прегърна за д овижд ане,

когато тя се привежд а и бързо ме целува по устните.

— Ще се оправиш! — казва.