Фурията на принцепса

Тя му изложи всичко, което беше видяла в края на битката.

Бърнард тежко въздъхна.

— Лейди Акватайн. Взели са я?

Амара поклати глава, след което осъзна, че в тъмното той не може да види жеста.

— Не мисля. Хората, които видяхме взети, приличаха повече на ходещи мъртъвци. На лицата им никога нямаше емоции. Те не бяха… — тя въздъхна в отчаяние. — Всички изглеждаха така, сякаш нещо не им достига.

— Знам какво точно искаш да кажеш — промърмори Бърнард.

— Лейди Акватайн изглеждаше… не съм сигурна. Самодоволна. Или възбудена. Или уплашена. Сякаш нещо изплува на повърхността. И изглеждаше напълно здрава. Точно като гражданите, които видях до нея.

— Кървави врани — каза Бърнард. — Ами ако е преминала на страната на ворда срещу Алера?

— Не знам — каза Амара. — Но не мисля, че някой би се решил на подобно нещо.

— Не — отвърна Бърнард. — Това трябва да е някакъв друг вид контрол. Ако действително си видяла, че отвеждат пленници, то това може да означава, че вордите възнамеряват да прилагат същата принуда и към тях.

— И аз си помислих същото — каза Амара. — Но какво ще правим?

— Ще предадем събраната информация на Първия лорд — отговори Бърнард.

— Легионите вече отстъпват — възрази Амара. — Ще ни бъде трудно да го намерим, да не говорим, че все още не сме приключили мисията си.

— Ние наблюдавахме техните призователи по време на боя, както той искаше.

— Да наблюдаваш и да разбереш не са едно и също нещо — тя потърси ръката му и я стисна. — Сега не мога да съобщя на Първия лорд нищо друго освен маловажни подробности. Трябва да разберем повече, за да има полза. Трябва да видим какво се случва, преди да се върнем обратно.

Недоволно ръмжене се изтръгна от гърдите на Бърнард.

— Не си ли съгласен?

— Омръзна ми да спя на земята. Сигурно остарявам — каза Бърнард. — Какво имаш предвид?

Тя стисна силно ръката му.

— Имаме идея в каква посока са повели пленниците. Мисля, че трябва да разберем какво правят с тях.

Бърнард направи пауза, преди да отговори:

— Каквото и да правят, изглежда очевидно, че ще го правят на много добре защитено място.

— Знам.

— Може да не успеем да се скрием от случаен патрул или тръгнал на мисия отряд. Те ще имат истински часови. Много часови.

— Знам и това — каза тя. — Но досега никой ворд не ни е забелязал. Ако не мислех, че имаме реален шанс за успех, дори не бих го предложила.

Бърнард дълго мълча. После много тихо каза:

— При едно условие.

— Добре — каза тя.

— След като получим това, от което се нуждаем, искам незабавно да се махнеш оттук. Да полетиш възможно най-бързо към Първия лорд.

— Не ставай смешен — отсече тя.

— Няма нищо смешно — каза той. — Ако си тръгнеш веднага, има голям шанс да се върнеш при Първия лорд. Ако останеш с мен, удвояваш риска да бъдем открити и убити, преди да успеем да предадем информацията.