Медуза: Мръвка за тигъра

Той кимна.

— Да, утре започваме. Благодаря ви, че се съгласихте да говорите с мен.

Изгледа Мора, който му кимна, обърна гръб на алтаварите и излезе, без да продума. Агентът го последва без колебание, защото си спомни, че тези същества не държат особено на протокола.

Наложи се дълго да вдишва с пълни гърди свежия въздух, докато стомахът му се поуспокои. Шефът на сигурността го изчака търпеливо.

— Е, откри ли нещо, което да не съвпада с твоите предположения?

Агентът се замисли.

— И да, и не. Зависи колко точно превежда тази джунджурия. Чух каквото очаквах, но думите могат да означават коренно различни неща за напълно чужди една на друга раси.

— Кажи ми — подхвана Мора, — ако, разбира се, с това няма да отслабиш позицията си на преговорите… Любопитно ми е защо според теб алтаварите толкова много държат на Диаманта?

— Ами… Предполагах, че е свързано с размножаването им, но ако съм разбрал правилно чутото, може и да не съм прав. Какво все пропускам, по дяволите?

Особнякът явно подбираше много внимателно думите.

— Да, не съм сбъркал в оценката си… Виждам, че си превъзходен аналитик, Керъл, по-остър дедуктивен ум от твоя едва ли съм срещал, без да забравям и за Крийгън. Недей да се измъчваш, като се опитваш да преодолееш непосилна пречка!

— Уверен съм, че нещо липсва в хипотезите ми, но ти не желаеш да го споделиш с мен…

— Не мисля, че точно сега е моментът за това. Възможно е отговорът да ни отнеме дори и нищожната надежда за мирно решение. Догадката ти за размножаването си я бива, придържай се към нея. Съветът ще те разбере, сигурно даже ще се примири с такова обяснение. Подходящо е като основа за преговорите. Истината обаче не биха преглътнали за нищо на света, защото страдат от същия пагубен недостатък като теб… и като мен, разбира се. Трябваше да ми демонстрират кое е вярно, за да ме убедят.

Агентът сви вежди.

— Добре де, поне ми кажи в какво се състои този недостатък.

— Имаш си работа с чужда раса, драги ми мистър Керъл. Онзи алватар ти натърти, че сме много по-подобни, отколкото подсказва страшната им външност и смрадта. И все пак те си остават друга форма на разума. Миналото им по нищо не прилича на нашето, а и техните реакции на предизвикателства са такива, че — уви! — за нас поведението им би било немислимо. Очевидно е за всеки, който се сблъска с тях, че ценностите, взаимодействието помежду им, възгледите им за света са непостижими за нас, без да се откъснем от всичко, което ни е създало такива, каквито сме.

— Ти разбираш ли ги?

— Понякога ми се струва, че съм съвсем близо, на една крачка от прозрението… Но, откровено казано, не ми се вярва. Знам с какво се занимават и защо го правят, макар че не е задължително и да го разбирам. Май ни е време за отдих, мистър Керъл. Утре ще уредим каквото можем и се страхувам, че надеждите на Крийгън — както и моите впрочем — ще бъдат стъпкани в калта. Твърде добре познавам онези прехласнати от всемогъществото си управници на Конфедерацията. Ти се взираш в Тейлънт Ипсир и виждаш чудовище. Аз пък гледам Конгреса, Съвета и администраторите на планетите, само за да видя цяло сборище двойници на Ипсир. Биха правили същото като него, ако знаеха, че ще им се размине безнаказано. Затова са избрали Диаманта на Уордън като място за изгнание. Искали са да имат убежище и спасителен изход, ако прекалят с кроежите си… Четиримата владетели на Диаманта съвсем не са противоположности на хилядите владетели из Конфедерацията, просто онези са по-ловки лицемери.